Казва се, че зимата е време, когато хората страдат от Сезонно Емоционално Разстройство, познато също като зимна депресия. При все това е интересно да видим как първите мюсюлмани са посрещали зимата, тъй като е ясно, че те са гледали на нея в съвсем различна светлина. 

Тук ще посочим 4 начина, по които те се възползвали от зимата:

1 и 2 – Говеене и намаз

От ел-Хайтеми се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал:

„Зимата е най-добрият сезон за вярващия. Нейните нощи са дълги, за да може той да се моли през тях, а дните й са къси, за да може да говее тогава.”

Омар ибн Хаттаб (р.а.) е казал:

 „Зимата е наградата за правещите ибадет на Аллах.”

Ибн Раджеб eл-Ханбели е казал:

 „Зимата е най-добрият сезон за вярващия, защото Аллах укрепва изпълнението на религиозните му задължение през това време на годината, като прави ибадета лесен за него.”

Това е така, защото през зимата вярващият може да говее през деня лесно, без да страда от глад и жажда. Дните са къси и студени, затова той не чувства трудността от говеенето… Същото е и за нощния ибадет през зимата, което се дължи на дългите й нощи, човек може да получи нужния му сън и тогава да стане за намаз и четене на Коран, и същевременно да чувства, че се е наспал. По този начин може да съчетава съня, от който се нуждае и да извършва допълнителен ибадет. Така задоволява едновременно изискванията на своята религия и физическото благосъстояние на тялото му…

Разказва се, че Ибн Месуд е казал:

„Приветствайте зимата! През нея слизат благодати, нощите й са дълги, за да се молите през тях, а дните й са къси, за да може да говеете в тях.”

От него и от Хасан се предава също:

„Зимата е чудесно време за вярващия. Нощите й са дълги, за да се прави намаз през тях, а дните й са къси, за да може да се говее в тях.”

Когато идвала зимата, Убейд ибн Омар казвал:

„О, хора на Корана! Сега нощите ви са дълги, за да го четете. Затова, четете!  Дните ви са къси, за да говеете. Затова, говейте! Нощният намаз през зимата се равнява на говеенето в летен ден.”

Ето защо Муаз се просълзил на смъртния си одър и казал:

„Плача, защото ще ми липсва жаждата, която чувствах, когато говеех, нощният намаз през зимата, и седенето рамо до рамо с учените по време на научните събирания.”

В сборника с хадиси на Ахмед се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал:

„Говеенето през зимата е лесно спечелена награда.”

Ибн Раджеб прави коментар на този хадис така:

„Смисълът това да е лесно спечелена награда е, че това е награда, получена без каквато и да е борба, усилие или трудност. Така че, тази награда е дадена на притежателя си под формата на благодат, без никакво усилие от негова страна.”

3 - Загриженост за бедните хора

Ибн Раджеб е казал:

 „Грижата за бедните през зимата и предпазването им от студа, е велико дело. Сафван бин Салим излязъл навън през една ледовита нощ в  Медина, близо до джамията и видял човек с тънка дреха. Ето защо, свалил палтото си и завил човека с него. През това време, друг човек, който живеел в Шам, видял насън, че  Сафван бин Салим е влезнал в Дженнета, с риза, която си е ушил. Затова, той отишъл в Медина и казал: „Покажете ми къде е Сафван.” Когато го намерил, му разказал за съня си.

Също така Мизар видял бедуин да застава пред слънцето и да казва:

„Зимата дойде, а аз нямам пари. И подобно нещо може да се случи само на мюсюлманин. Хората сложиха дебелите си палта. И сякаш аз съм в Мекка, носейки само ихрам…” Тогава Мизар свалил палтото си и наметнал с него човека.

Предава се за един от праведните халифи, че по негово време живяла вдовица с четири сирака, които били голи и гладни. Затова, той изпратил един човек при тях да им занесе дрехи и храна. Преди човекът да тръгне, халифът свалил връхната си дреха и казал: „Няма да я нося и да се топля с нея, докато не се върнеш и ми кажеш,че са облечени и нахранени.” И така, човекът отишъл и се върнал, и потвърдил пред халифа, който зъзнел от студ, че те са облекли дрехите и са се нахранили. Чак тогава той облякъл отново връхната си дреха. А ет-Тирмизи предава в сборника си с хадиси, че Пророкът (с.а.с.) е казал:

„Който нахрани гладен вярващ, ще бъде нахранен от Аллах в Съдния Ден с плодове от Дженнета, и който уталожи неговата жажда, ще му бъде дадено да пие от божествения нектар и който го облече, ще бъде облечен със зелената коприна от Дженнета.”

А от Ибн Еби ед-Дюния се предава, че Ибн Месуд е казал:

„На Съдния Ден хората ще бъдат събрани толкова голи, гладни и жадни, каквито винаги са били. Но, който облече друг човек, ще бъде облечен от Аллах, който нахрани друг, ще бъде нахранен от Аллах, който утоли жаждата на друго същество, неговата жажда ще бъде утолена от Аллах, а който е  утешавал другите хора, ще му бъде дадено успокоение от Аллах.”

4 - Припомнянето за реалността на Огъня

Предава се в достоверните сборници с хадиси, че Пророкът е казал:

„Джехеннемът се оплакал на своя Господар, като казал: „Част от мен погълна друга част.” Затова Той му позволил две издихания: едно през зимата и едно през лятото. Относно диханието му през зимата, това е режещият студ, а дъхът му през лятото е страшната жега.”

Ибн Раджеб е казал:

 „И от достойнствата на зимата е, че тя припомня на човек за ужасния студ в Джехеннема и го подканва да търси убежище от него…”

Зубейд ал-Йами се събудил една нощ, за да се моли. Тогава, той се отправил към съда с вода, за да вземе абдест и когато потопил ръката си в нея видял, че е почти замръзнала. Това му припомнило за ужасния студ в Джехеннема, и не махнал ръката си от съда, докато по-късно се събудил неговия слуга и го открил така. Слугата му казал: „Какво правите, господине? Защо не се молите през нощта, както обикновено? Защо стоите тук, в това положение?” Той отвърнал: „Потопих ръката си в този съд и докоснах студената вода, това ми напомни за страшния студ в Джехеннема. Кълна се в Аллах, не бях почувствал студенината от водата, докато ти не дойде. И така, върви и не казвай на никого за това, докато не умра.”  И никой не узнал за тази случка до смъртта му.

Колко често идва зимата, а после лятото. И пролетта си отива и настъпва есента, и ние преминаваме от топло към студено. И сабята на разрухата се размахва над главата ни!...

О, вие, които сте незначителни в този свят, докога отлагането ще ви заблуждава? Вие, които се стремите към временното, докога сърцата ви ще са заети с преходни неща? Странен е този, който унижава себе си за този свят, когато парче хляб би му стигнало за цял ден…”

И така, тези примери показват, че зимата е специално време, което не трябва да запомним с това, че сме се предали и сме били бездейни, а точно обратното - с това, че сме съживили енергията си чрез ибадет и служене на Аллах!