В "Пълната история” – от Аззад-дин ибн Асир, случката с Абраха и "Асхаби-л фил” /владетелите на слона/ е отразена по следния начин:

 "Тъй като Абраха дълго време се задържал на власт и покорил цял Йемен, превърнал град Сана в светилище за поклонение, което нямало равно на себе си  в цял свят.

Той написал едно писмо на владетеля на Абисиния – Неджаши, в което му съобщавал: "Аз построих за теб едно светилище, което няма равно на себе си по красота и изящество в цял свят, и смятам да привлека арабските хаджии /поклонници/ да идват в него на поклонение хадж.”

Когато арабите чули за това те много се ядосали. Един мъж от племето Бени Фукайм отишъл в Сана и омърсил с нечистотии цялото светилище.

Управителят на Йемен от страна на Абисиния – Абраха се заканил, че ще отиде в Мекка и ще разруши Кааба.

Спретнал голяма и силна войска със слонове и се отправил към Мекка.

Арабите разбрали за намерението на Абраха и решили, че отбраната на Мекка е въпрос на чест. Затова един от видните араби на име Зу Нафар събрал войска и излязъл на война срещу Абраха. Той бил победен и взет в плен.

След него друг войн на име Нуфейл бин Хабиб Хасами влезнал в битка с Абраха, но и той бил победен.

Абраха изпратил към Мекка Асуд бин Максуд, който ограбил част от жителите на Мекка и отнел 200та камили на Абдул Мутталиб бин Хашем /дядото на Мухаммед /с.а.в./.  

После Абраха изпратил Хуната Хамири в Мекка, за да открие лидера на племето Курайш и да му предаде, че не е дошъл да воюва с тях, а само да разруши Кааба. И да му каже, че ако арабите не защитават Кааба, той няма да води война с тях.

Когато вестта стигнала до Абдул Мутталиб, той рекъл: "Ние също нямаме намерение да воюваме с Абраха, защото Кааба е храм на Аллах и на неговия Пратеник Ибрахим. Ако Той го запази, запазва Своя дом, в противен случай нямаме друг избор освен да се защитаваме.”

 Абдул Мутталиб отишъл за среща с Абраха, който бил величествен мъж с добра външност. Когато Абраха го видял, в знак на уважение станал от своя трон и седнал на килима край него. Той казал на своите преводачи да попитат госта му от какво има нужда.

Абдул Мутталиб отговорил, че желае да му бъдат върнати 200та камили, които са му били отнети.

Тогава Абраха заявил: "Когато те видях се зарадвах, но сега се чудя как е възможно при положение, че аз съм дошъл да разруша храма на твоята религия и на твоите деди, ти да ми говориш за камилите си!”

Абдул Мутталиб казал: "Аз съм собственик и покровител на камилите си, а Кябето си има собственик, Който ще го пази!”

 Абраха веднага разпоредил да му бъдат върнати камилите. Абдул Мутталиб взел своите камили и известил жителите на Мекка да напуснат града, за да  се предпазят от агресията на Абраха.

Те се събрали около Кябето и се помолили на Аллах да го пази и да унищожи войската на Абраха.

Аллах изпратил ято от птици носещи по три камъчета, които щом попаднели върху някой войн пробивали неговото тяло, също както червей пробива листо на някое дърво...

Чрез тях Аллах запазил Кябето от разрушение...”

            "Пълната история – 512, 514 стр.”

– от Аззад-дин ибн Асир

Тази година е наречена от арабите "Годината на слона. Тя е много важна за човечеството, защото в нея е роден последния и най-велик Пратеник на Аллах – Мухаммед /с.а.в./. Годината на слона съответствува на 570 година от новата ера.

 Тъй като случката със "Владетелите на слона” разтърсила всички араби, племето Курайш било възвеличавано още повече, дори някои започнали да ги наричат племето на Аллах и обитателите на Кааба, които са пазени от Аллах.

 Племето Курайш се събрало и техните представители заявили, че са синове на Ибрахим /а.с./ и са само пазители на Кааба, и жители на град Мекка, но нито едно от Арабските племена не притежава тяхното положение. Те призовали другите Арабски племена към мир и разбирателство.

 Междуплеменните войни били често явление, случвало се някой големец да бъде убит от друго племе, което водело до дълготрайна вражда и отмъстителни битки, затова големите империи не правели опити да проникват на Арабския полуостров. Освен че те срещали там враждата на Арабските племена, не намирали нещо особено, което да ги привлича. Арабският полуостров не можел да се сравнява по плодородие например с междуречието в Месопотамия – териториите между реките Тигър и Ефрат, нито пък да се равнява с плодородните земи по течението на река Нил, където възниквали и се развивали най-древните цивилизации.

 От една страна Арабите се оказали изолирани от древните империи, а от друга имали възможността да контактуват с техните цивилизации. На полуострова намирали подслон представители на различни култури и религии. На югозапад през червено море арабите контактували с африканския континент, от където по всяка вероятност е проникнало идолопоклонничеството. Голяма част от арабските имали свои идоли, дори  в Кааба получавали място за своите за тях. Част от евреите също потърсили убежище сред арабите, прогонени от Византийските владетели и в очакване на следващия Пратеник. Те притежавали и свои крепости, като крепостта Хайбер. Християни от различни течения, преследвани от официалната църква също прониквали на полуострова и строяли свои църкви и манастири. Като например манастира Бусра в зад Йорданските възвишения. Дори имало присъствие на зороастрийците /огнено поклонниците/, които през Персийския полуостров контактували с арабските племена. Техен представител е Салман Фариси /един от любимите сподвижници на Пророка/с.а.в./.

 Може би Арабският полуостров се оказал територията най-богата на религиозни учения, където в същото време била силно развита поезията.

Всяка година по време на хадж били организирани съревнования по писане и рецитиране на стихове, от които най-добрите били окачвани по стените на Кябето. При тези условия се появил и най-великия Пратеник на Аллах – Мухаммед Мустафа /с.а.в./.