Въпрос: Бихте ли посочили някои неща, които ще са в полза на човека и след неговата смърт /тоест да му допринасят севаб, въпреки че е умрял/?

Отговор: Започвам с името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! На този въпрос би могло да се отговори в два аспекта. Първо: Да се изброят нещата, които ако са извършени лично преди да умре ще има полза за него и след смъртта му. Второ: Неща, които се извършват за него от други, след като вече е умрял.

Първо: На мюсюлманите е препоръчано да извършват ибадет /богослужения/ и добрини докато са още живи и здрави, като се подчертава, че да се извършат тогава е много по-добродетелно, отколкото когато са болни или са оставили в завещание.

От хадисите научаваме, че когато човек умре, неговата Книга за делата  /в която се записват делата на отделния човек/ се затваря, с изключение за някои неща, които е извършил приживе. Тоест, севаба /благодеянието/ от тях, той ще го получава, въпреки че вече е мъртъв. Нека сега да изброим кои са тези неща, които ако е оставил след себе си ще получава севаб.

Пророкът /с.а.с./ е казал:

"Когато човек умре делата му приключват, с изключение само на тези три неща: Текуща садака /например да се построи или се вземе участие в построяването на  джамия, мост, път, болница/, полезна наука и праведно дете, което да прави за него дуа /да се моли за него/."

/Муслим/

Отново Пратеника /с.а.с./ казва:

"Измежду делата и добрините, които достигат до вярващия след като умре са: Наука /знание/, която е преподавал и разпространявал; праведно дете, което е оставил /след себе  си/; Мусхаф, който е оставил в наследство; Месджид, който е построил; постройка, която е направил за отсядане на пътници; река /вода/, която е пуснал; и садака, която е заделил от своето богатство докато е бил още здрав и жив."

/Ибн-и Мадже/

Честитият ни Пророк Мухаммед /с.а.с./ е казал още:

"Който проправи добър път в Исляма получава Севаб както от своята работа, така и /още колкото/севаба на онези, които вървят след него по този път - без техният /севаб/ да намалява. И който в Исляма проправи лош път, той се натоварва както със своя грах, така и с греха на онези, които вървят след него по този път - без техният /грях/ да намалява."

/Муслим/

Второ: Във връзка с ползата от ибадетите и добрините, които се извършват за умрелите, възникват още два въпроса:

Първият въпрос е: Дали умрелият ще се спаси от своята отговорност, ако е оставил след себе си пропуснати намаз, оруч, хадж, зекят, адак, кул хаккъ   /потъпкано право на някого/ и някой негов близък реши да извърши тези неща вместо него. Тоест отговорността от умрелия ще отпадне ли?

Учените са разделили ибадетите на три групи:

А) Ибадети, които се извършват с тялото, като намаз и оруч. Това са ибадети, които не може да бъдат извършени вместо някой друг. По тази причина отговорността си остава. Тоест, тези два ибадета не може да се извършват от името на умрелия.

Б) Ибадети и задължения свързани с имуществото, като зекят, незир, кефарет. При тях е позволено някой друг да ги извърши и задължението отпада от отговорния.

В) Ибадет, който се извършва както с тялото, така и с имуществото, като хаджа. Ако някой го извърши от името на умрелия, то отговорността от него отпада.

Според учени като Ахмед ибн-и Ханбел, Евзаи, Ебу Севр, Невеви и повечето от учените по хадис са на мнение, че ако умрелият има пропуснати ибадети като хадж и оруч, близ-ките му биха могли да ги извършат вместо него.

 /Ибн-и Абидин, Раддул Мухтар; Шевкани, Нейлул Евтар/

 Доказателствата за това нещо ще бъдат посочени по-долу.

Вторият въпрос е: Ако някой извърши праведно дело и подари севаба от него на умрелия, дали той ще достигне до него?

Повечето от ислямските учени са уверени, че ако се извърши праведно дело и севаба от него бъде подарен на мъртвия, то в отвъдния свят ще има полза за него. Праведните дела, към които източниците ни насочват са:

- Дуа и истигфар

Някои айети от Свещения Коран ни насочват да се молим за живите и мъртвите вярващи.

Всевишният казва: "А които дойдоха след тях, казват: "Господи наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вя-рата…" /59:10/

Дженазе намазът също е доказателство, че дуата и истигфарът ще допринесат полза за мъртвите.

- Садака /милостиня/

Някои сахабета /сподвижници на Пророка/ запитали Мухаммед /с.а.с./ дали, ако раздадат /за садака/, от името на мъртвите им близки, ще има полза за тях? Той дал положителен отговор.

Сад ибн Убаде попитал Расулюллах /с.а.с./ коя садака ще бъде по-добродетелна да направи от името на майка си. Той отговорил: "Да се носи вода".

 /Ахмед, ан-Несаи/

- Оруч /постене/

От Ибн-и Аббас се казва, че при Пратеника на Аллах отишъл човек, който рекъл: "Майка ми почина, а след себе си остави един месец пропуснат оруч. Да го изпълня ли от нейно име?" Пророкът попитал: "Ако майка ти имаше дълг нямаше ли да го изплатиш?" Човекът отвърнал: "Да, щях да го платя!" Тогава Мухаммед /с.а.с./ казал: "Аллах заслужава много повече  да му се изплати дълга!"

 /Ал-Бухари и Муслим/

- Хадж

В Ал-Бухари отново от Ибн-и Аббас има подобен хадис като горния и за хаджа.

- Намаз

В хадис предаден от Даракутни се казва, че отслужването на молитва за родителите е подчинение към тях и преданост.

- Четене на Коран-и Керим

Според повечето учени, когато се цитира Свещения Коран с цел получаване на севаб, който се подарява на умрелите, той ще достигне до техните души.

Забележка: В статията има изрази като: от името на умрелия и за умрелия. Тук се има в предвид, че се отправя дуа към Аллах да приеме извършеното от нас благодеяние, като севаба от него го подаряваме на еди кой си. Трябва да се знае, че ибадетите се извършват само за Аллах, а севаба от тях може да се подари на умрелите. Надявам се, че стана ясно. Иншааллах!

В заключение бих искал да спомена нещо, което е много важно, за да се внесе още една яснота по въпроса, а именно, че от Всевишния Аллах - Владетеля на Съдния ден зависи дали изпратения за умрелия севаб ще бъде  в негова полза /за мъртвия/ или не, защото в действителност това е в качеството /под формата/ на дуа. Когато извършим някое праведно дело ние отправяме дуа към Всевишния: "Господи мой, аз извърших това дело, за да спечеля Твоето задоволство, севаба от това дело го подарявам на еди коя си душа, моля Те, приеми го." И няма разлика между така направената дуа и останалите дуи. Така от Аллах зависи дали ще приеме нашата дуа. Дори е възможно да изпращаме севаб на човек, който на нас да ни се е струвало че е вярващ, а да не е бил, тогава как би ни се отвърнало?!

Онези, които подаряват севаба от извършеното дело  на умрял, ако наистина това дело е праведно, то наградата от него ще бъде записана. Дори севаба да не бъде отклонен за душата на мъртвия, то той непременно ще бъде записан като награда за извършителя. Тоест севаба не се изгубва. Например един човек, ако изпрати някое писмо и то не достигне до предназначения адрес, то писмото се връща обратно на подателя.

И Аллах знае най-добре!

Нека Аллах да приеме нашите добри дела и да ни опрости грешките, защото ние сме слаби, а Той е Всемилостивия, Милосърдния... Амин!