В продължение на хиляди години светът е живял съвместно с тероризма. Въпреки че терористичните актове се различават в различните страни, всички терористични организации вземат под прицел безпомощните граждани и изпращат посланията си, използвайки тези хора.

    По време на терористично нападение в Оклахома, САЩ, били зверски убити 167 човека, от които 19 деца.

    Един фанатичен Евреин, който открил огън срещу молещи се в една джамия Мюсюлмани в Палестина, предизвикал смъртта на 29 човека.

    В Индия, в продължение на дълги години, хиляди хора са загубили живота си при нападения извършени срещу Мюсюлмани.

    Във Франция, Испания, Филипините, Япония и Ирландия са били осъществявани години наред както големи, така и по-малки терористични атентати.

    Можем да дадем още много такива примери. Но светът видя истинското лице на тероризма през 2001 г. В резултат на нападенията, осъществени срещу двата огромни града на САЩ, които станаха причина за смъртта и нараняването на хиляди хора, понятието "тероризъм” започна да се обсъжда отново.

    Това е така, защото нападенията бяха извършени неочаквано, по напълно непредвиден начин, и то срещу държава, която е смятана за единствената суперсила в света. Терористичното нападение създаде една обстановка на страх и паника в целия свят, а и най-вече в Америка.

    Изминаха няколко години, откакто това се случи, и през този период от време САЩ предприе сериозна борба срещу тероризма. В процеса на тази борба много държави се присъединиха към Америка и я подкрепиха. Серията от бомбени атентати в Истанбул, точно в период, когато се счита, че терористичните сили са взети под контрол, още веднъж припомни на хората тъмното лице на тероризма: първо синагогите, след това британското консулство и най-накрая сградата на главното управление на банка HSBC…

    На 15ти ноември съботната молитва, която се провежда в продължение на векове, бе прекъсната от бомбена експлозия. При експлозията в синагогите Нева Шалом в Бейоглу Куледиби и Бет Исраел в Шишли загинаха двадесет и четирима човека и 300 бяха ранени. При експлозиите при британското консулство и сградата на HSBC имаше десетки пъти повече жертви и хиляди ранени. По телевизионните ни екрани започнаха да се излъчват кадри, подобни на тези след нападението от 11 септември. Разрушени сгради, хора, изпаднали в паника, обгорени превозни средства, трупове, лежащи по улиците…

    Това, което искаме да подчертаем в тази статия, е становището на Исляма по отношение на терористичните атентати и убиването на невинни хора.
    Ислямът осъжда сурово всички форми на терористични нападения. Според Корана да убиваш невинни хора е огромен грях и всеки, който го направи, в отвъдния си живот ще бъде наказан с жестоко страдание:
    "… който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята." (Коран, 5:32)

    Както виждаме и в горния цитат, да убиеш един невинен човек е равнозначно на това да убиеш цялото човечество! В друг значението, което се придава на човешкия живот, е изразено по следния начин:
    "И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот Аллах е възбранил това, освен по право, и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие." (Коран, 25:68)

    Отново Всевишният повелява следното:
    "Кажи: "Елате аз да прочета какво ви възбранява вашият Господ! Нищо с Него да не съдружавате! И се отнасяйте с добро към двамата родители! И не убивайте своите рожби поради бедност! Ние храним и вас, и тях. И не доближавайте скверностите и явните от тях, и скритите! И не убивайте човек - това Аллах е възбранил, освен по право! Това ви повелява Той, за да проумеете!" (Коран, 6:151)

     Никой Мюсюлманин, който вярва искрено в Бог, който съвестно спазва Неговите заповеди и се страхува от едно вечно страдание в Отвъдния живот, не ще нарани нито един друг човек. Той знае, че Бог е притежателят на безграничната справедливост и че той непременно ще получи равностойността на деянията си. В един от хадисите си пророкът Мухаммед (с.а.с.) е изброил хората, от които Бог няма да е доволен.
    "Тези, които постъпват жестоко и несправедливо по свещените земи, тези, които бленува за обичаите на невежите и тези, които неоправдано проливат човешка кръв." (Бухари, Рудани, Голям сборник с хадиси Джем'ул-феваид, том 5, No: 9704, стр.324)

    Друг момент, върху който бихме желали да се съсредоточим, е нападението срещу благочестивите турски Евреи, които отслужваха своята молитва в синагогата си. Черквите, синагогите и джамиите са места за преклонение пред Бог. Огромно престъпление в очите на Бога е убиването на невинни хора, докато отслужват своята молитва в своите храмове (черкви, синагоги или джамии). Това са места, където се споменава, възхвалява и повтаря името на Господа. В Корана Бог повелява следното:
    "… Аллах напътва към Своята светлина когото пожелае и дава Аллах примерите за хората Аллах всяко нещо знае в домовете, които Аллах позволи да бъдат възвисени и да се споменава в тях Неговото име. Прославят Го там и сутрин, и вечер." (Коран, 24:35-36)

    Хората, които посещават тези места, са благочестиви, набожни хора. Всички домове, в които се споменава Божието име, в очите на Исляма са святи. Посетителите на тези домове могат да бъдат Евреи, Християни или Мюсюлмани. Важното тук е, че всеки един от тях е благочестив вярващ. Всеки Мюсюлманин трябва да уважава и закриля святите места, където хората на Писанието се прекланят пред Бог. За Мюсюлманите тези места са ценни, защото в тях хората, били те Евреи или Християни, се молят на Бог. В Корана местата за преклонение на хората на Писанието, т.е. манастири, църкви и синагоги, са споменати като места, които са защитени от Бог.
    "…И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много. Аллах ще подкрепи онези, които Го подкрепят. Аллах е всесилен, всемогъщ." (Коран, 22:40)

    В резултат на предаността си към Божиите заповеди пророкът Мухаммед (с.а.с.) проявява изключителна чувствителност към съхраняването на святите за хората на Писанието места. Едно такова разрушение означава, на първо място, противопоставяне срещу Божията повеля. Освен това, то означава и възпрепятстване на хората, които вярват в Бог, да Му се покланят. Всъщност, Пророкът (с.а.с.) обещал на Християните, които били отсрещна страна на мирния договор, който той сключил, че техните църкви няма да бъдат разрушавани и че те никога няма да бъдат наранявани. Данъчните споразумения (Ждизя), които сключил с Християните, също така гарантирали сигурността на църквите.

    Първото споразумение, сключено след смъртта на пророка Мухаммед (с.а.с.), което гарантирало закрилата на храмовете, било данъчното споразумение, което Кхалид бин ал-Валиид подписал с управителя на град Анат. Ибн Ишак казва, че тези подготвени от Кхалид бин ал-Валиид споразумения били одобрени също така и от Абу Бакр и тримата халифи, които го последвали. (Levent Ozturk, Asr-i Saadetten Hacli Seferlerine Kadar Islam Toplumunda Hiristiyanlar (Християните в Ислямското общество от Благословения период до Кръстоносните походи), Из Яйънджълък, Истанбул, 1998, стр. 111)

    Освен това Абу Бакр дал на народа на Наджран същите гаранции, каквито им бил предоставил и Пророкът (с.а.с.).

    Ислямските общества, които остават верни на Ислямския морал след смъртта на пророка Мохамед (с.а.с.), също така отдават голямо значение на този въпрос. Мюсюлманските лидери, които се придържат към Корана и Сунах (думите и деянията на пророка Мухаммед (с.а.с.), почитат местата за богослужение на немюсюлманите в завладените държави и проявяват голямa толерантност към духовенството.