По време на управлението на Халифа Умар /р.а./ имало един човек, който бил пристрастен към богослужението и редовно посещавал джамията. Той притежавал силна вяра и красиво лице. Този красив и с добър характер младеж имал възрастен баща, при когото се връщал всяка вечер след като отслужел вечерната молитва. Но пътят, който водел към неговия дом минавал покрай къщата на една лоша жена…

      Тази жена с лош характер всеки ден наблюдавала как красивият младеж минавал покрай нейният дом и твърдо решила да го прелъсти. Така един ден тя излязла пред него на пътя  и му се предложила:

      - Хей, младежо! Не желаеш ли да бъдеш с мен?

      Младежът отхвърлил това грозно предложение и бързешком се отдалечил…

      Но пътят му все минавал през там, а онази проклета жена крояла планове! Отново една вечер, когато се прибирал в къщи, тя го причакала и започнала да го убеждава:

      - Ела, ела, аз ще те накарам да изживееш нещо незабравимо!...

      Младежът изведнъж забравил за всичко и последвал тази подла жена, но тъкмо да влезне в нейната къща, когато се осъзнал, спомнил си за своя Господ, засрамил се, изплашил се и започнал да цитира айет от Коран-и Керим: "Когато натрапливо видение от сатаната засегне богобоязливите, те си спомнят /за Аллах/ и ето ги – зрящи!” / 7: 201 / 

      След това веднага припаднал и останал така на земята. Лошата жена, която изпуснала своята плячка, останала потресена от този развой на нещата и веднага се провикнала към своята прислужница:

      - Я ела да махнем от тук този младок, който не става за нищо!...

      Така те довлачили тялото на припадналия младеж до неговия дом и затропали по вратата:

      - Дум, дум, дум!…

      Възрастният човек се обадил от вътре:

      - Кой е, какво искате?...

      - Доведохме сина ти, отвори! –рекли те и избягали.

      Бащата отворил вратата и видял там тялото на сина си, и веднага се развикал:

      - Помощ, помогнете!...

      Съседите, които чули виковете на стареца веднага се притекли на помощ и внесли вътре младежа, но той така и не идвал на себе си. След доста време той започнал бавно да отваря своите очи. Бащата радостен веднага запитал:

      - Какво ти е синко?

      Той раздвижил леко устни и рекъл:

      - Нищо ми няма тате!...

      - Моля те, кажи ми, какво става с теб? –казал бащата.

      Тогава младежът разказал какво му се било случило. Бащата попитал:

      - О, синко, кой айет си цитирал?

      Младежът повторил айета и отново изпаднал в несвяст, но този път предал своята душа. Възрастният баща се разплакал, но плачът не можел да върне вече отишлия!…

      Измили младежа и през нощта го погребали. На сутринта Умар /р.а./ научил за случилото се. Той отишъл при бащата на младежа, изказал му своите съболезнования и рекъл:

      -  О, добри човече! Защо не ме осведоми за неговото погребение? 

      Старецът навел глава и казал:

      - О, Повелителю на правоверните, беше вечер и не успях да ви съобщя!

      - В такъв случай ме заведи при неговия гроб! 

      Така те поели към гроба на младежа, като старецът вървял напред, а най-големият водач на Ислямската държава вървял след него. Най-накрая те пристигнали и застанали до гроба. Умар /р.а./ казал:

      - О, младежо с добър нрав!  "А за онзи, който се страхува да застане пред своя Господ, има два Дженнета /Градини/.”  / 55: 46 /

      Измежду учудените погледи на всички намиращи се там младежът от гроба рекъл: