Колко праведни жени има в Ислямската история, които са достигнали върховете на набожността и са се извисили до високи степени като любими раби на Аллах. Те са жени, които са взели за пример честитите съпруги на Расулюллах /с.а.с./.

    За една такава жена, която би могла да бъде пример за вярващите разказва Абдуллах бин Мубарак:

    Една година възнамерих да отида на Хадж. Приготвих се и поех на път с една група, но по едно време изостанах от нея, за да извърша молитва. Когато свърших, се качих на своята камила и продължих пътуването си. Вървейки застигнах сама жена, която вървеше пеш крачейки бавно. На главата и върху себе си имаше едно черно покривало. Аз предположих, че е изостанала от групата си поради някаква нужда или пречка, затова се приближих към нея, за да я попитам как се чувства.

    - Есселяму алейкум, о жено! – казах й аз.

    - Уа алейкумусселям, о раб на Аллах! – отвърна ми тя и продължи с 58 айет от сура Ясин:

    - "Селям – слово от милосърдния Господ.”

    - Нека Всевишният Аллах да бъде с теб! Останала си сама в тази пустиня, къде отиваш?

    - "Когото Аллах оставя в заблуда, за него няма водител” –рече ми тя цитирайки 186 айет от сура Ал-Араф.

    Така разбрах, че е объркала пътя. Тогава я попитах:

    - От къде идваш и къде отиваш?

   А тя ми отговори цитирайки 1 айет от сура Ал-Исра:

    - "Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия /месджиди Харам/ до най-далечната джамия /месджиди Акса/, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения.”

   Така аз разбрах, че идва от Мекка и отива към Кудс.

    - Имаш ли какво да ядеш и пиеш? – попитах аз.

   Тя ми отговори цитирайки 79 айет от сура Аш-Шуара:

    - "Той е, Който ме храни, и ми дава да пия.”

   Така разбрах, че при себе си няма храна и вода.

    - С какво вземаш уду (абдест)? –попитах аз.

    - "Ако не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си” –отговори ми тя цитирайки 6 айет от сура Ал-Маида.

    Така разбрах, че се моли с тайаммум.

    Помислих си да и предложа нещо за ядене, затова и казах:

    - Ако ти дам нещо за ядене ще хапнеш ли?

    - "Довършете говеенето до нощта” –бе отговора и цитирайки 187 айет от сура Ал-Бакара.

    Така разбрах, че тя говее. Тогава я попитах:

     - Сега не е месец Рамадан, защо говееш при тези трудни условия?

    Тя ми отговори цитирайки 158 айет от сура Ал-Бакара:

    - "А който прави добро и по своя воля – Аллах е въздаващ, всезнаещ.”

    По този начин разбрах, че говее допълнително.

    Започна да ми изглежда много странно, че каквото и да я запитах тя ми отговаряше с цитат от Свещения Коран. Затова реших да я попитам за причината:

    - Защо не говориш като мен, а винаги отговаряш с айети от Коран-и Керим?

    А тя отново ми отговори не нарушавайки своя обичай с 17-18 айет от сура Каф:

    - "Отдясно и отляво на него стоят два записващи ангела, не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него.”

    - От кой род си? –попитах.

   Тя ми отговори цитирайки 36 айет от сура Ал-Исра:

    - "И не следвай онова, което не знаеш! И слухът, и зрението, и сърцето – за всички тях ще бъде питано.”

    Значи тя не искаше да знам от кой род е, затова аз и се извиних:

    - Извинявай сгреших, прости ми!

    - "Няма укор днес към вас. Аллах да ви опрости” – бе нейният отговор цитирайки 92 айет от сура Юсуф.

    Съжалих я, че толкова дни е вървяла пеш и бе изморена. Затова пожелах да я кача на камилата си:

    - Не желаеш ли да те кача на своята камила, за да настигнеш час по-скоро групата си?

    - "Каквото и добро да сторите, Аллах го знае” – каза тя цитирайки 215 айет от сура Ал-Бакара.

    Навярно по този начин искаше да ми благодари за предложението ми.

    Хванах камилата и я обърнах пред нея и казах:

    - Ела, качи се.

    - "Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите

си и да пазят целомъдрието си!” – каза тя цитирайки 30 айет от сура Ан-Нур.

    Така тя ми напомняше да не я гледам. Обърнах лицето си на другата страна, отдръпнах се и казах:

    - Ела, качи се!

     Тя стана и тъкмо да се качи на камилата, дрехата и се  закачи на седлото и се разкъса. Тя се натъжи от случилото се, но се утеши цитирайки 30 айет от сура Аш-Шура:

    - "Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили.”

    Аз хванах по-здраво камилата и тя успя да се качи на нея, тогава отправи дуа цитирайки 13 -14 айет от сура Аз-Зухруф:

    - "Пречист е Онзи, Който ни подчини това! Ние сме неспособни за това. При нашия Господ ще се завърнем.”

    Дърпайки поводите на камилата поехме на път…

    По едно време вървях доста бързо и си пеех на доста висок глас. Тогава тя ме предупреди цитирайки 19 айет от сура Лукман:

    - "И бъди умерен в своята походка, и снижавай своя глас!”

    После започнах да се движа по-бавно. Но пак не можах да мълча а си казвах стихове, които знаех. И тя пак ми отправи предупреждение цитирайки 20 айет от сура Ал-Муземмил:

    - "Четете колкото можете от Корана!”

    Останах много доволен от това, че тя ми напомни да чета от Корана, затова казах:

    - Ти разтвори за мен вратите на голямо добро!

    А тя ми отвърна цитирайки 7 айет от сура Али Имран:

    - "Но само разумните се поучават.”

    Така вървяхме доста време без да беседваме, но аз наруших мълчанието с въпроса:

    - О, жено! В групата имаш ли съпруг?

    Тя ми отговори цитирайки 101 айет от сура Ал- Маиде:

    - "О, вярващи, не питайте за неща, които, ако ви бъдат разкрити ще ви навредят!”

    След това вече не я питах за нищо. Вървяхме мълчешком…

    Когато приближихме до групата я попитах:

    - Имаш ли някой близък в групата?

  Отговорът и беше цитат на 46 айет от сура Ал-Кехф:

    - "Имотите и децата са украсата на земния живот.”

    Така разбрах, че в групата има синове.

    - Каква длъжност заемат? –попитах аз.

    Тя ми отговори цитирайки 16 айет от сура Ан-Нахл:

    - "И по звездите се насочват.”

    Така разбрах, че те са водачи на групата.

    Когато пристигнахме до мястото, където бе отседнала групата попитах:

    - Как се казват синовете ти?

    А тя отново отговори с цитати от Корана:

    - "Аллах прие Ибрахим за приятел.”/Ан-Ниса : 125/

    "Аллах говори пряко на Муса.” /Ан-Ниса : 164/

    "О, Яхя,  придържай се здраво към Писанието!” /Мериам : 12 айет/

    Така научих техните имена и се провикнах към групата:

    - Ибрахим, Муса, Яхя!...

    След малко дойдоха трима яки мъже. Те отидоха при майка си и я свалиха от камилата.

    Когато жената слезе от камилата повели на синовете си цитирайки 19 айет от сура Ал-Кехф:

    - "Сега изпратете някого от вас с тези ваши монети до града и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея.”

    Веднага след това един от синовете отиде в града и донесе от там храна и питие. Поканиха и мен в тяхната палатка и сложиха трапезата…

    Жената си почиваше в един ъгъл на палатката и се обърна към мен цитирайки 24 айет от сура Ал-Хакка:

    - "Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили преди, в отминалите дни!”

    Но аз преди всичко бях много любопитен да науча отговора  за това  необикновено  положение   на  тази добра жена! Затова казах:

    - Ако не ми кажете защо майка ви цитира винаги айети от Коран-и Керим, аз не ще ям от вашата храна!...

    Тогава най-големият измежду тях рече:

    - Майка ни е в това положение от 40 години. Независимо с кого говори, дори и с нас, не изрича  ни дума извън Коран-и Керим, от страх да не изговори нещо погрешно и да попадне в грях…

    След като ме нагостиха се разделих с тях получавайки благословия от тази честита жена.

    През живота си за първи път срещах такова нещо, което напълно ме изуми!...