С името на Всемилостивия и Милосърдния Аллах!

Нека заедно помислим за нещата, които са много важни за нас и ще ни бъде търсена отговорност за тях в Ахирета. Аллах Теаля ни е облагодетелствал с всички тях, нека се опитаме с Негово позволение да ги запазим и използваме рационално. А те са:

1. Нашето знание -  може да бъде пропиляно от наша страна ако не го прилагаме в делата си. Да си спомним за сахабетата и да вземем пример от тях. Когато са низпославание цитати от Корана на Пратеника (с.а.с.), той ги казвал на сахабетата, а те ги наизустявали и след това прилагали в живота си. А в един от хадисите си Хз.Мухаммед (с.а.с.) ни заповядва: „Искайте от Аллах полезно знание и потърсете убежище при Аллах от безполезното такова.” (Муслим)

 2. Нашите дела - те ще отидат на вятъра ако бъдат лишени от искреност. Аллах ще бъде доволен от нас ако изпълняваме делата и задълженията си усърдно и съвестно. В един от хадисите Пророка (с.а.с.) е казал: „Няма съмнение, че искреността води към добрината. А добрината води към Дженнета. Човек казвайки винаги само истината се записва като сиддик (казващ истината) при Аллах. Казването на лъжа води към злото. А злото към Ада. Човек изричайки все повече и повече лъжи се записва като каззаб (голям лъжец) при Аллах.” (Бухари)

3. Нашето богатство – ще бъде пропиляно ако не го използваме за неща, които ще ни бъдат от полза и за този свят и за отвъдния.

„Милостинята не отнема от имота. Аллах не надбавя друго освен сила на раба, който прощава. Винаги щом някой прояви скромност заради Аллах, Той, Всеславния и Всемогъщия, го издига.” (Муслим)

4. Нашите сърца – те са погубени защото са лишени от любов към Аллах, от чувстото на копнеж да отидат при Него. Вместо това сърцата ни са изпълнени с любовта и копнежа към земните блага.

5. Нашите тела – ако не ги използваме за извършване на ибадет и добри дела, с които да спечелим задоволството на Аллах. С всяка една част от тялото трябва да бъдем отдадени на Създателя си. Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „От сутринта всяка става на вашето тяло е длъжна да дарява милостиня. Милостиня е всяко изричане на Субханеллах (Преславен е Аллах)! Милостиня е всяко Елхамдулиллях (Хвала на Аллах)! Милостиня е всяко Ля иляхе иллеллах (Няма друг Бог освен Аллах)! Милостиня е всяко Аллаху Екбер (Аллах е Най-великия! Милостиня е и повеляването на одобряваното, и възбраняването на отхвърляното. Равностойни на това са два поклона, отслужени в зори.” (Муслим)

6. Нашата Любов – нашата емоционална любов ако не е в името на Аллах, а е насочена към нещо друго или някой друг. В един от хадисите същността на любовта се описва ето така: „Който притежава следните три неща, то той е открил сладостта на вярата: Аллах и Неговия Пророк са му по-любими отколкото каквото и да било друго, обича някой друг единствено заради Всевишния Аллах и мрази да се върне към неверието, толкова колкото мрази да бъде хвърлен в огъня.” (Бухари, Муслим)

7. Нашето време – е пропиляно ако не е използвано пълноценно. Мухамммед (с.а.с.) е нашият прекрасен образец за подражание. Той прекарвал цялото си време в служене на Аллах Теаля. Ние също можем да проявим старание и да отделяме повече време за ибадет като имаме богат избор. Дори да отделим време в размишление за творенията на Аллах, това също е вид ибадет.

8. Нашият интелект – ще бъде пропилян ако се използва за неща, които са безполезни и са в ущърб на обществото, а не в размисъл.

„Тези, които съзнават най-добре смъртта и са се подготвили за нея, това са най-умните сред хората.” (Ибн Мадже, Кутубу-с Ситте)

„Тези, които най-много споменават смъртта и извършват най-добрата подготовка преди да ги сполети, ето това са разумните.” (Кутубу-с Ситте)

 9. Нашите услуги – са пропилени във вършенето на услуги на някой, който няма да ни доближи до Аллах. Затова, когато ни се наложи да направим услуга на някого, нека бъде само и единствено заради Аллах, за да имаме награда за нея и да не ни е отишла на вятъра.

10. Нашият Зикр – ще бъде пропилян, когато той  не въздейства на сърцата ни. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Всевишният Аллах казва: „Аз съм до Моя раб щом той ме помисли. Аз съм с него, когато Ме споменава. Ако той Ме спомене насаме и Аз го споменавам насаме. А ако Ме спомене пред група, то и Аз го споменавам пред по-достойна група. Ако се приближи към Мен с педя, Аз се приближавам към него с лакът. Ако дойде към Мен ходейки, Аз отивам към него тичайки.””

Дуата и зикирът (споменаването на Аллах) са необходимост за нашето богослужение и са най-естествения плод от нашата вяра. Те изграждат най-здравия мост между раба и Аллах.

От Мерйем