Един човек проповядвал единствено и само за щедростта, но никога не давал дори и един грош.

Този човек помолил един ден известния учен Ибрахим Едхем:
- Ти поучаваш всекиго, поучи и мен с няколко думи.
- Ще изпълняваш ли това, което ти препоръчам?
- Разбира се, колко му е да изпълниш няколко препоръки.

Ибрахим Едхем бил съвсем кратък:
- За теб е важно да затваряш отвореното и да отваряш затвореното.

Човекът не разбрал нищо от тази препоръка и попитал:
- Какво е това нещо, което трябва да затварям или да отварям?
- Това, което е отворено, е устата ти, която говори само за щедрост.
Нея трябва да затвориш. А затвореното нещо е кесията ти. Нея я отвори!

Човекът се замислил и казал, усмихвайки се:
- Наистина колко кратка поука, но напълно уместна!

Да, понякога добро качество като щедростта го изразяваме само на думи, а не даваме личен пример.

Но нали по-важното е личният пример, а не думите?

Какво бихте казали, струва си да се замислим, нали?

Един ден казали на Ибрахим Едхем, че всичко отново е поскъпнало, а той им отговорил, че отново той е спечелил.

Когато го попитали как е възможно това, той им казал:
- Стоката, която е поскъпнала, не я купувам известно време. По този начин спестявам и печеля.

Ибрахим Едхем е живял много скромно. Това не го притеснявало. Напротив, бил щастлив от този факт, като казвал, че такъв бил животът и на Пратениците, и на праведните хора.

Един ден го попитали:
- Как търпиш да живееш толкова оскъдно?
Той им отговорил:
Всичко започва от малкото, а с времето се увеличава. Но трудностите в началото са големи, но впоследствие намаляват. Затова в началото виждах, че трудностите са големи, но с времето осъзнах, че те намаляват и затова съм винаги щастлив от скромния ми живот.
Ибрахим бил и много милосърден и търпелив.

Един друг учен - Шакики Белхи, въпреки че бил праведен човек, понякога избухвал.

Така един ден видял едни хора, които не ходели на молитва, а по цял ден били в механата и одумвали хората. Шакики им казал:
-Ако сте деца, отивайте на училище,
ако сте луди, вървете в лудницата,
ако сте мъртъвци - в гроба,
а ако сте вярващи - идете в джамията!
Или ми кажете какви сте и кого представлявате вие с това одумване?

Из "Златни страници от ислямската история"