Всеки човек търси мястото си в обществото, защото до голяма степен човек е социално същество и не може да съществува извън обществото.

Обикновено човек си мисли, че успял е този, който обществото почита или има власт в обществото. Самото общество приемайки някой за влиятелен или невлиятелен избира лидерите си. Трябва ли обаче човек, за да се счита за успял някой да оцени успеха му? Трябва ли в самото общество да се възприеме, че даден човек е успял, за да се чувства той успял в живота си? Много хора, за да бъдат приети от обществото, са готови да направят едва ли не всичко. Но ако човек върши неща, за да е угоден на обществото с цел обществото да го приеме, тогава къде остава личността, не става ли по този начин личността огледален образ на обществото.

„Не бъди това което хората искат да си, бъди това, което трябва да бъдеш!”

Ако човек се стреми безкритично към всяка приета от обществото ценност, няма ли да загуби напълно своята идентичност. Чувството за самосъхранение и оцеляване сред обществото може да подведе човек по грешен път. Не всичко, което е реално е нормално.

Нима, за да оцелее в общество, в което ценност са наркотиците, човек и той би взимал наркотици?!

Ако хората вършат прелюбодеяние и ти ли трябва да вършиш?!
Ако хората псуват майките си и ти ли трябва да псуваш своята?!
Ако хората започнат да убиват и ти ли трябва да убиваш?!
Ако хората погубват себе си и ти ли трябва да си техен съучастник?!
Ако хората се подиграват с религията и ти ли трябва да се подиграваш?!

Хвала на Господа на световете Аллах /с.т./, който в Свещения Коран, за да си извлечем поука и да не допускаме същите грешки, ни е дал примери за общества, които са се отдалечили от естествените човешки норми и това е довело до наказанието на Аллах:
„Не видяха ли колко поколения преди тях погубихме? Издигнахме ги на земята повече, отколкото издигнахме вас, и им изпратихме от небето обилен дъжд, и сторихме сред тях реките да текат, но ги погубихме заради прегрешенията им и създадохме след тях други поколения.”

„И не ходят ли по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? Бяха по-силни от тях и повече се възползваха от земята, и я населяваха по-дълго, отколкото я населяват те. И Нашите пратеници дойдоха при тях с ясните знаци. Не Аллах ги угнетява, а те себе си угнетяват.”

В историята на човечеството може да видим общества, които са били много по развити и много по могъщи от нас но са изчезнали. Не си ли задаваме въпроса защо са изчезнали такива могъщи хора като тези, които са построили пирамидите или култури като маите? Те не са изчезнали случайно:
„Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите и с ирамитите, имащи високи постройки, подобни на които не бяха сътворени по земите, и със самудяните, които изсичаха скалите в долината, и с Фараона, владетеля на войските, които безчинстваха из селищата и множаха в тях развалата? Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението.”

За да успее човек в живота и за да постигне щастие трябва да се придържа към системата на живот, която Всевишният е определил. Всичко друго отклонение следването и спазването на религията, която Аллах е създал за нас хората е във вреда на човек:
„Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.”

Живота ни на земята е безценен е не е нужно да си правим експерименти с него. В днешно време хората се борят за оцеляването си на земята и, за да намерят мястото си в живота и сред обществото, но без да се замислят по какъв начин може да се осъществи това. В исляма да се намери решението на проблемите е важно, но по-важно е предпазването от проблемите. Днешното общество се е оставило на страстите да го водят и задоволяването им се е превърнало в цел. Какъв ще бъде резултата на това уравнение:
„Не виждаш ли онзи, който приема страстта си за божество? Нима над него си покровител?”

„А кой е по-заблуден от онзи, който следва своята страст без напътствие от Аллах? Аллах не напътва хората-угнетители.”

Заради силното влияние, което оказват родители незапознати с исляма, а също така и средата, в която човек живее, та дори и медиите, както и всяка информация, която не се подлага на абсолютно никаква проверка, става така, че човек несъзнателно се отдалечава от своята естествена природа. Вярата във Всевишния и следването на религията е единствения път за спасение, за постигане на щастие и сигурност, както на земята, така и в отвъдния живот:
„И спасихме онези, които вярваха и се бояха.”

„И преди теб изпращахме Ние пратеници при техните народи и им донасяха ясните знаци, и отмъстихме на онези, които престъпваха, и Наш дълг бе да подкрепим вярващите.”

„Рече: "А какво ви е намерението, о, пратеници?” Рекоха: "Изпратени сме при хора-престъпници, за да изсипем върху тях камъни от глина, белязани при твоя Господ за прекаляващите.” И изведохме Ние само вярващите, които бяха там. И намерихме там отдадени [на Аллах] само в един дом.”

„Така е, защото Аллах е Покровителят на вярващите, а неверниците нямат покровител.”

„Които вярват и са богобоязливи ¬ за тях е радостната вест в земния живот и в отвъдния. Неизменни са Словата на Аллах. Това е великото спасение.”

Пратеника Муса /а.с./ и вярващите били спасени, като Аллах направил за тях път в морето, а фараона и войската му били удавени. По времето на Нух /а.с./ Аллах погубил всички хора освен вярващите – Нух /а.с./ и семейството му.
Успеха на човек не зависи единствено от самия него и от неговите Качества, а най-вече от външния фактор – Аллах. Хората, които изградиха пирамидите са били с велики умения и могъщество, но това не ги е спасило, напротив, това че се възгордели и самозабравили и престъпили допустимите норми е станало причина за гнева на Аллах и Той ги е погубил. Хората направили Титаник, сигурни в съвършенството и успеха си стигнали до там, че да напишат на кораба, че дори и Господ не може да го потопи. Успеха им наистина бил нечуван и невиждан до тогава, но това, че се самозабравили станало причина да се случи с тях това, което най-малко очаквали - гибел.

От друга страна може да видим хора, които са успели не заради способностите си, а главно заради външен фактор. Една от най-богатите страни в днешно време е Саудитска Арабия. Когато някои страни се опитват да завладеят страните около персийския залив с цел експлоатация на природните богатства включително и нефт, никой не предполагал, че в тази бедна област може да има такива несметни богатства и не проявили интерес, по-късно става ясно че там се намира най-голямото находище на петрол в света. Така най-бедните хора на света стават най-богати с петрола даден им от Аллах. А петрола в днешно време се е превърнал в необходимост и източник на прогрес. Той е навлязъл във всички области на живота. За петрола днес се водят кръвопролитни войни. Някои хора са готови за да притежават моретата с петрол да пролеят морета от кръв. Аллах е дал петрола на своите приближени от племето Курайш. Ако един ден петрола свърши, тогава Аллах отново ще даде сигурност на тези, които се грижат за неговия дом:

Хасан Манев