До колкото се подразбира един човек... Обикновен човек... Такъв от простолюдието... Човек, който няма възможност да е близо до Пророка (с.а.с.) и сподвижниците му... Най-вероятно от онези, които живеят в пустинята, или както ги наричат по арабските земи "бедуин”... Един "бедуин”...

Та този бедуин, притеснен, споделя с Пророка (с.а.с.) своята тревога. А тревогата му е, че обича някои хора, ала не е на тяхното ниво..

Още от начина, по който задава въпроса, си проличава безпокойството и неудобството. Обикновеният бедуин предпочита да каже "някои хора” вместо да назове имената им. Вместо да каже "Мухаммед”... Да каже "Абу Бакр”, "Али”, "Умер”, "Хамза” или пък"Зейд”... Притеснява се да спомене тези велики имена след думата "обичам”... Срам го е да си признае, че ги обича... Не смее явно да изкаже обичта си към тях... Но това едва ли е от значение, след като пред него е най-любимия на Любимите. Той (с.а.с.) разбира намека. И отговорът му е подобаващ. Кратко и ясно: „Човек е заедно с онзи, когото обича!..."

 Ако човек обича Аллах (с.т.) и Неговия Пратеник (с.а.с.) - то той ще бъде с Аллах (с.т.) и Неговия Пратеник (с.а.с.). Ако обича иблис и неговите ученици - то ще бъде с иблис и неговите ученици... 
.. „Човек е заедно с онзи, когото обича!”

И още едно предание: 
 От Енес, Аллах да е доволен от него, се предава, че бедуин попитал Пратеника на Аллах (с.а.с.): „Кога ще дойде Часът [на Съдния ден]?" А той отвърнал с въпроса: „Какво си приготвил за него?" Отговорил: „Не съм приготвил за него нито много говеене, нито много молитви, нито много милостиня, ала обичам Аллах и Неговия Пратеник!" Казал (с.а.с.): „Ти си заедно с онези, които си обикнал!"