Каталог на статиите

Главна » Статии » СТАТИИ

ЛИЧНОСТТА НА ВЯРВАЩИЯ
        Да  бъдеш раб на безкрайно милостивия Аллах означава да достигнеш най-висока степен на познание. Истинските Му раби се стараят да се кичат с Неговия морал и добродетели и да показват разликата в действителния мюсюлманин. Безспорно, трябва да има разлика във всяко едно отношение между рабите на Аллах и рабите на дявола и самолюбието. Ако Исляма не осигурява някакво предимство на човека по отношение на добродетелта и зрелостта, то следва човек да се замисли до каква степен е мюсюлманин.
 
     Мюсюлманин означава човек, притежаващ високи морални качества. Тези качества на характера трябва да проличат във всяка една постъпка. Мюсюлманинът е длъжен винаги да служи за пример, да бъде образец за подражание със своите обноски - с начина на сядане и ставане, хранене и пиене, водене на разговор, с походката си, при пазаруването, в семейния живот, начин на обличане, при установяването на връзки с обкръжаващите го. Защото Ислямът е възникнал с цел да придаде такива личностни качества на човека.

       Мюсюлманинът преди всичко живее в мир и смиреност, породени от чувството, че е раб на Многомилостивия. Гордостта и фалшивите, неискрени обноски не са му присърце. Мюсюлманинът е изпълнен с достойнство. Пази се от лекото поведение, което накърнява човешката личност. Неговите слова и поведение отразяват неговия душевен мир. Той винаги изкарва на преден план своята мюсюлманска същност. И както се отбелязва в Свещения Коран, той върви с достойнство по света. Когато казваме че върви, ние имаме предвид не само ходенето и обикалянето му по света, но и неговото поведение и начин на действие. Тоест, мюсюлманинът е зрял и смирен в действията си, и най-общо в приказките и поведението си. Той не е необуздан самохвалко, горделивец, празнодумец, грубиян и сприхав, а е смирен, достолепен, скромен и внимателен. Не обижда, не засяга никого. Тъй като се занимава със сериозни дела и мисли, не слиза до равнището на невежите, на грубите и подли хора, не обръща внимание на техните низки слова и постъпки. Не чувства нужда да се кара и да спори с тях, не се включва в безполезни дискусии и клюки. Кротко и търпеливо отдалечава от себе си невежите и злонамерени люде, които го заговарят и се мъчат да го въвлекат в кавга. Освен, че няма никаква полза от воденето на спор с глупави и с лоши намерения хора, точно обратното, от това следват много недоразумения.  Не случайно една поговорка гласи:
       "Мълчанието е най-добрият отговор, който може да се даде на глупака."

       Това поведение на зрелия мюсюлманин спрямо недобронамерените и изпълнени с долни, недостойни помисли хора се дължи не на неговата безпомощност и безсилие, а на благородството и силата му. Той има желанието да се занимава със сериозни и полезни дела, вместо да си губи времето с безполезни и вредни неща.

       Не бива погрешно да се разбира и злоупотребява с това достойнство и тази зрялост на мюсюлманина. В тази зрялост, в това достойнство се крие невероятно силен динамизъм. Да вървиш с достойнство не означава да си с отпуснати като мъртвец рамене, влачейки крака. Това не е нито достойна, нито благочестива походка. Мюсюлманинът е изпълнен с енергия и емоции. Абу Хурайра /р.а./ разказва следното:
       "Не съм виждал по-красив от Расулюллах. Слънцето сякаш се отразяваше в лицето му. Не съм виждал и друг, който да върви по-бързо от Расулюллах, като че ли земята се беше поклонила пред него. Ние полагаме неимоверни усилия, а той вървеше бързо и с лекота."

       Омар /р.а./ укорил хората, които вървели вяло и уморено, като считали, че това е признак на благочестие и набожност със следните слова:
       "Бъдете порицани. Демонстрирате нашата вяра като мъртъвци."

       А Айша /р.а./, когато попитала за една група, в която хората се движели бавно, обяснили й, че това са майстори на куррата, тоест хафъзи /хора, които знаят наизуст целия Коран - бел. ред./ и специалисти по Коран. Тогава нашата майка Айша /р.а./ отговорила по следния начин: 
       "И Омар беше от тези учени. Когато обаче той се движеше, вървеше бързо, говореше ясно, оставяйки добро впечатление у хората." /Абдулхамид б. Бадис, Меджалис, стр. 273-74/

       Тази сериозност и това достойнство на мюсюлманите се отбелязва по следния начин в други айети: 
       "И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно."
 / 25:72 /

       "... и които от празнословието странят..." / 23:3 /

       Независимо от това, че мюсюлманинът се описва в Свещения Коран по този начин, за съжаление поради това, че мюсюлманите не могат да покажат толкова зрял и притежаващ такива личностни качества тип на мюсюлманин, те изживяват много трудности. Губят времето си като съвсем ненужно и безполезно спорят и се карат помежду си, и вместо да се занимават със сериозни дела, които да бъдат от полза както за земята, така и за отвъдния живот, изразходват енергия и възможности като се занимават с клюки, воюват помежду си с груби, недостойни слова, и в резултат на всичко това единството и обичта им отслабва. Без да постигне зрелостта, посочена в Свещения Коран по отношение на мислите, убежденията и поведението не може да се постигнат личностните качества, присъщи на мюсюлманите, не може да се преодолеят слабостите, които са на лице. На мюсюлманина подобават достойнството, а не високомерието; скромността, а не подлостта; сериозното отношение, а не лекомислието; мирът, а не войната. Всички най-хубави качества в най-добрия си вид, които следва да се притежават от вярващия са показани от Расулюллах /с.а.с./. В това отношение Пророкът ни служи за образец. Да го опознаем, да се стремим към неговия велик характер, ето, в това е смисълът...

Али Ръза Темел
Категория: СТАТИИ | Добавил: ikra (03.02.2010)
Разгледали: 921 | Коментар: 3 | Таг: статии
Всички коментари: 3
+1   Спам
1 ibnihaldun   (03.02.2010 18:51) [Материал]
Субханеллах, има още много какво да научим!

+1   Спам
2 rrafi   (08.02.2010 08:44) [Материал]
"""""""Абу Хурайра /р.а./ разказва следното:
"Не съм виждал по-красив от Расулюллах. Слънцето сякаш се отразяваше в лицето му. Не съм виждал и друг, който да върви по-бързо от Расулюллах, като че ли земята се беше поклонила пред него. Ние полагаме неимоверни усилия, а той вървеше бързо и с лекота."

Омар /р.а./ укорил хората, които вървели вяло и уморено, като считали, че това е признак на благочестие и набожност със следните слова:
"Бъдете порицани. Демонстрирате нашата вяра като мъртъвци."

Айша /р.а./ отговорила по следния начин:
"И Омар беше от тези учени. Когато обаче той се движеше, вървеше бързо, говореше ясно, оставяйки добро впечатление у хората." /Абдулхамид б. Бадис, Меджалис, стр. 273-74/"""""""""

'Мюсюлманина подбира думите си така, както се избират най-хубавите плодове.' Не наранява нито един мюслюманин с дума , в която има грубост и обида.
Добре казано, но как се постига? Наистина има над какво да работим непрестанно, всеки ден, всеки миг.

Абу Хурейра предава следния хадис на Пратеника с.а.с.:"Аз съм изпратен да усъвършенствам високоя морал."(Beyhaki,Sunen-i Kubra, 10/191)

Хазрат Али предава следния хадис на Пророка с.а.с.:"Аз съм възпитан от моя Господ.Той ме възпита по най-съвършения начин." (Akluni,Kesfu'l-Hafa).

Aллах да ни дари с милостта си!


3 rrafi   (11.09.2010 19:46) [Материал]
Не знам ти брат ibnihaldun колко има да учиш, но знам, че аз нищо не знам и се чудя от къде да започна. : (

Коментари могат да добавят единствено регистрирани потребител
[ Регистрация | Вход ]