Каталог на статиите
| Главна » Статии » СТАТИИ |
ЛИЧНОСТТА НА ВЯРВАЩИЯ
| Да
бъдеш раб на безкрайно милостивия Аллах означава да достигнеш
най-висока степен на познание. Истинските Му раби се стараят да се
кичат с Неговия морал и добродетели и да показват разликата в
действителния мюсюлманин. Безспорно, трябва да има разлика във всяко
едно отношение между рабите на Аллах и рабите на дявола и самолюбието.
Ако Исляма не осигурява някакво предимство на човека по отношение на
добродетелта и зрелостта, то следва човек да се замисли до каква степен
е мюсюлманин. Мюсюлманин означава човек, притежаващ високи морални качества. Тези качества на характера трябва да проличат във всяка една постъпка. Мюсюлманинът е длъжен винаги да служи за пример, да бъде образец за подражание със своите обноски - с начина на сядане и ставане, хранене и пиене, водене на разговор, с походката си, при пазаруването, в семейния живот, начин на обличане, при установяването на връзки с обкръжаващите го. Защото Ислямът е възникнал с цел да придаде такива личностни качества на човека. Мюсюлманинът
преди всичко живее в мир и смиреност, породени от чувството, че е раб
на Многомилостивия. Гордостта и фалшивите, неискрени обноски не са му
присърце. Мюсюлманинът е изпълнен с достойнство. Пази се от лекото
поведение, което накърнява човешката личност. Неговите слова и
поведение отразяват неговия душевен мир. Той винаги изкарва на преден
план своята мюсюлманска същност. И както се отбелязва в Свещения Коран,
той върви с достойнство по света. Когато казваме че върви, ние имаме
предвид не само ходенето и обикалянето му по света, но и неговото
поведение и начин на действие. Тоест, мюсюлманинът е зрял и смирен в
действията си, и най-общо в приказките и поведението си. Той не е
необуздан самохвалко, горделивец, празнодумец, грубиян и сприхав, а е
смирен, достолепен, скромен и внимателен. Не обижда, не засяга никого.
Тъй като се занимава със сериозни дела и мисли, не слиза до равнището
на невежите, на грубите и подли хора, не обръща внимание на техните
низки слова и постъпки. Не чувства нужда да се кара и да спори с тях,
не се включва в безполезни дискусии и клюки. Кротко и търпеливо
отдалечава от себе си невежите и злонамерени люде, които го заговарят и
се мъчат да го въвлекат в кавга. Освен, че няма никаква полза от
воденето на спор с глупави и с лоши намерения хора, точно обратното, от
това следват много недоразумения. Не случайно една поговорка гласи:
"Мълчанието е най-добрият отговор, който може да се даде на глупака."
Това
поведение на зрелия мюсюлманин спрямо недобронамерените и изпълнени с
долни, недостойни помисли хора се дължи не на неговата безпомощност и
безсилие, а на благородството и силата му. Той има желанието да се
занимава със сериозни и полезни дела, вместо да си губи времето с
безполезни и вредни неща.
Не
бива погрешно да се разбира и злоупотребява с това достойнство и тази
зрялост на мюсюлманина. В тази зрялост, в това достойнство се крие
невероятно силен динамизъм. Да вървиш с достойнство не означава да си с
отпуснати като мъртвец рамене, влачейки крака. Това не е нито достойна,
нито благочестива походка. Мюсюлманинът е изпълнен с енергия и емоции.
Абу Хурайра /р.а./ разказва следното:
"Не
съм виждал по-красив от Расулюллах. Слънцето сякаш се отразяваше в
лицето му. Не съм виждал и друг, който да върви по-бързо от Расулюллах,
като че ли земята се беше поклонила пред него. Ние полагаме неимоверни
усилия, а той вървеше бързо и с лекота."
Омар
/р.а./ укорил хората, които вървели вяло и уморено, като считали, че
това е признак на благочестие и набожност със следните слова:
"Бъдете порицани. Демонстрирате нашата вяра като мъртъвци."
А
Айша /р.а./, когато попитала за една група, в която хората се движели
бавно, обяснили й, че това са майстори на куррата, тоест хафъзи /хора,
които знаят наизуст целия Коран - бел. ред./ и специалисти по Коран.
Тогава нашата майка Айша /р.а./ отговорила по следния начин:
"И
Омар беше от тези учени. Когато обаче той се движеше, вървеше бързо,
говореше ясно, оставяйки добро впечатление у хората." /Абдулхамид б.
Бадис, Меджалис, стр. 273-74/
Тази сериозност и това достойнство на мюсюлманите се отбелязва по следния начин в други айети:
"И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно."
/ 25:72 /
"... и които от празнословието странят..." / 23:3 /
Независимо
от това, че мюсюлманинът се описва в Свещения Коран по този начин, за
съжаление поради това, че мюсюлманите не могат да покажат толкова зрял
и притежаващ такива личностни качества тип на мюсюлманин, те изживяват
много трудности. Губят времето си като съвсем ненужно и безполезно
спорят и се карат помежду си, и вместо да се занимават със сериозни
дела, които да бъдат от полза както за земята, така и за отвъдния
живот, изразходват енергия и възможности като се занимават с клюки,
воюват помежду си с груби, недостойни слова, и в резултат на всичко
това единството и обичта им отслабва. Без да постигне зрелостта,
посочена в Свещения Коран по отношение на мислите, убежденията и
поведението не може да се постигнат личностните качества, присъщи на
мюсюлманите, не може да се преодолеят слабостите, които са на лице. На
мюсюлманина подобават достойнството, а не високомерието; скромността, а
не подлостта; сериозното отношение, а не лекомислието; мирът, а не
войната. Всички най-хубави качества в най-добрия си вид, които следва
да се притежават от вярващия са показани от Расулюллах /с.а.с./. В това
отношение Пророкът ни служи за образец. Да го опознаем, да се стремим
към неговия велик характер, ето, в това е смисълът...
Али Ръза Темел
| |
| Категория: СТАТИИ | Добавил: ikra (03.02.2010) | |
| Разгледали: 945 | Коментар: 3 | Таг: |
| Всички коментари: 3 | ||||||||
Copyright MyCorp © 2024 |
 | ||||||||
