Започвам с името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Интернет се превърна в арена на открития диалог.

Преди време имаше ислямски сайтове само на определени езици – турски, арабски, английски и руски, ала сега те са изключително много. Днес можем да се похвалим дори, че има десетки и на български език.

В тях са включени най-различни идеи, мнения и естествено не на последно място прокарване и лансиране убежденията на основателите на тези сайтове – според своите възприети виждания и течения.

За съжаление, интернет ни показва и колко слабо подготвени сме, за обсъждания на конкретни случаи и положения. Той ни поднася сноп от идеи колко широк поглед върху всеки един етап от човешкия живот се съдържат в ислямската религия, както по отношение на религиозните, така и по обществените въпроси.

Също така ни показва и доколко сме слаби при конкретни ситуации и случаи, където част от учените са в разногласие. Оставаме с пръст в уста, какво трябва да се направи – поради това, че не познаваме добре ислямското право.

Идвало ли ни е на ум, че изключително многото говорене за неща, по които учените са в разногласие (ихтиляф), винаги водят до отрицателни последствия за мюсюлманската общност?!... А ние изгаряме от желание да насочим вниманието именно там, може би, за да покажем колко сме добри или различни! Ала често това не води до нищо друго освен към негативизъм и отвръщение!

Ето някои негативни, да не кажа грешни неща, случващи се в ислямски сайтове и дискусионни форуми:

1. Прокарва се идеята – "който не е с нас е против нас!"

2. Получават се проблеми между обсъжданата тема и вижданията на различните читатели. Обсъжданата тема често прераства в личностни нападки и обвинения. Много форуми са се свили до толкова, че почти нямат читатели, поради сплетните, клеветите, униженията, скандалите и неяснотиите, които се намират в тях.

3. Често тона в обсъжданията е некоректен, използва се арогантен език, който подменя цивилизования диалог. Много велики учени като Ибн-и Теймийе, Аш-Шатиби и Ал-Газали са споделяли, че ако спорът се спечели с говорене на висок тон и използване на остри думи, то глупците ще са по-добри от водещите диспута. Затова споровете трябва да се водят чрез ясни доказателства, с уважително отношение и умереност. Защото всички знаем празната количка колко силно дрънка на пътя, отколкото когато е пълна...

4. Забелязват се много пропуски. Често се пишат статии, които касаят определено течение, ала авторите на статиите не си правят дори труда да обяснят това. Те просто излагат идеите на своето течение, без да се съобразяват с течението, което се следва в дадения район или населено място. По този начин подвеждат незапознатите читатели, които в своята чистосърдечност и искреност приемат казаното им като най-правилното. В последствие това пък води до явни различия, разделение и противоречия сред джемаата, които често прерастват в ненавист, спречквания и показност.

5. Твърде много хора вярват в своята безгрешност. Дори отказват хипотетично да приемат, че може тяхното становище и виждане да бъде погрешно, а че събеседника им може да бъде прав.

6. За съжаление сме доста лекомислени и първо правим нещо, а след това търсим дали е правилно или не. Трудно обикновения читател би успял да схване и разбере кой какви идеи се опитва да прокарва чрез своите статии.

7. Могат да се срещнат нападки срещу опонентите, от сорта на:

- Този няма никаква стойност при Аллах

- Той е двуличник

- Твоето дело е ширк

- Когато умреш ще бъдеш в Ада
- Ти имаш грешно вероубеждение

- Твоят мезхеб е грешен

- Ти си лицемер

Подобни теми с такива безотговорни изказвания често са толкова безпочвени, че читателите въобще не би било нужно да им обръщат внимание! Ала при такива обвинения няма как чистото сърце да не трепне и да не бъде засегнато.

Дори когато слушате думите на такива хора, бихте си помислили, че те говорят направо от Корана и Сунната. А дали е така?! Навярно ще се убедите сами, но когато добре се запознаете с проблематиката!...

Още едно нещо само да вметна – когато говорим кой мезхеб е по-правилен – нека да си спомним, че има четири мезхеба, които са според "Ехли сунна уел джемаа". Това ще ни бъде достатъчно да не се правим на Батман спасяващ света!...

Умереността и мекостта в тона, съпроводени от ясни доказателства и интелектуални доводи, са най добрия начин да се опровергае неправдата и да се обърнат сърцата към истината.

В малкото тясно село, в което се превърна нашия свят, ние изпитваме големи трудности пред другите общества. Ала непрекъснатите свади, които много често са изкуствено внесени сред мюсюлманите, не заздравяват нашите позиции. А нашите неприятели ни гледат с интерес как се делим на парчета! И какво според вас е нормално да си помислят те, когато пожелаем да правим дауа (призив, разяснение за исляма)?! Може би следното: „Първо преминете към обединение върху това в какво вярвате и какво искате да предложите на света, а след това елате при нас да говорим за каквото и да е било!...”

И още нещо – за съжаление онези, до които са адресирани статиите много често не ги разбират правилно, което е още по-тъжно… Може би пишещите или пък превеждащите трябва да полагат по-голямо старание!...

И Аллах знае най-добре!