От Индия слон бил докаран морен
И в кошара след това затворен.
Но станало туй късно вечерта
И всеки любопитен през нощта
С ръце го галел в тъмнината вещо,
Но как сред мрака ще познаеш нещо,
Що никой не е срещал тука с взор?!
И затова започнал дълъг спор...
Един хобота пипал с мисъл точна:
- Прилича на тръба туй водосточна!
Ухото му докосвал тръпно друг:
- Май че ветрило аз намерих тук!
А трети за крака го хванал нямо:
- Държа навярно аз дърво голямо!
Гърба четвърти тупнал:
- Лъжеш, брат! Тръба, дърво... това си е креват!

И всеки просто нещо съчинявал,

Защото никой там не го познавал.

Говорели случайно тъй, наслуки,

Че от рождение били неуки.

А щеше ли да има спор горещ,

Ако поне един държеше свещ?...