Един глух човек, който бил с добро сърце, научил, че съседът му бил болен. Затова той си казал:

      - Трябва да посетя своя съсед, който е болен и да го попитам как се чувства. Въпреки, че аз съм глух, той е болен и няма да се впуска в много разговори. И всъщност на болните се задават едни и същи въпроси, и се получават едни  и същи отговори. Аз ще го попитам как се чувства, а той ще ми отговори: "Слава на Всевишния, добре съм!” Аз ще го попитам  с какво се храни и той естествено  ще ми каже името на някаква гозба, и аз ще му отвърна: "Приятен апетит!” Когато го попитам кой доктор го лекува, той ще ми каже името на някой доктор и аз ще му кажа, че той е много добър доктор. Така посещението ми ще приключи…

       Глухият човек отишъл при болния и почукал на вратата, отворили му и той влезнал при болния, седнал близко до него и рекъл:

      - Как си?

      - Умирам! – изпъшкал болният.

      - Много се радвам за теб! – казал глухият.

      - Как така този човек се радва, че аз умирам! – разгневил се болният.

      А глухият продължавал да задава въпросите, които си бил наумил:

      - С какво се храниш?

      - С отрова! – ядосано отговорил болният.

      Глухият помислил, че той казва името на някакво ястие и казал:

      - Да ти е сладко!

     Горкият болен човечец вече излезнал извън себе си от ярост. Но пък глухият продължавал да задава своите въпроси:

      - Кой доктор те лекува?

      Търпението на болния вече се изчерпало:

      - Ангела на смъртта! – бил неговият отговор.

     Ала глухият не разбирал какво му било казано и с усмивка на уста рекъл:

      - Той е много знаещ и способен доктор. Надявам се скоро да намери лек за твоята болест!...

      Тогава болният не издържал и ядосано се разкрещял:

      - Махай се, махай се!...

      А глухият човек се прибрал вкъщи доволен и щастлив, че е изпълнил своето задължение към съседа…