Каталог на статиите

КОВАРНИТЕ ВЪЖДЕЛЕНИЯ

„Ние винаги сме изпълнени с желания, които често са несъвместими: В едната си ръка да държим чаша, а в другата – Корана! Ето така ние живеем под синия небосвод, Полубезбожници и полумюсюлмани!” (Омар Хаям) Прочитайки тези стихове, си помислих: Може би са писани днес. Колко са актуални те! В действителност много хармонично в съвременния свят съжителстват понятия, които са напълно противоположни. Спомням си случка разиграла се в един магазин. Един човек се приближи към щанда и поиска от продавачката колбаси без свинско месо и бутилка водка. Това е изключително ярък пример, който се е запечатал в паметта ми. Не само за това, че изразява такава съществена противоположност от желания, но и поради това че описва доста ясно състоянието на голяма част от мюсюлманите в нашата страна. Примерите в тази насока са твърде много Когато синът донесе солидна сума пари, никой от родителите не се сеща дори да го попита: „Синко, да не би да си спечелил тези пари по нечестен начин, да не си убил някого или ограбил?” Ако някой си купи скъпа кола, семейството му се радва, дори този автомобил да бъде закупен със заплатите на работниците, на които този човек не е плащал в продължение на месеци или им е подхвърлял по някой лев, за да не умрат от глад. Подобни хора не се сещат за бедните и сираците, или пък ако се сетят ще бъде, за да се отвратят от гледката на положението, в което се намират тези нуждаещи се души. Да, това е ужасно. Но знаете ли кое е още по-ужасно от това? Когато някой говори за тези неща, много от хората му се присмиват и го считат за идиот! Впечатлен бях от един епизод в книга, която четох наскоро. Главният герой на книгата, забеляза, че по ръцете на военнопленниците има следи от гасене на цигари. Затова упрекна командира. Но не го упрекна за това, че неговите подчинени са издевателствали над пленниците, а заради това, че пушат в помещението. Той не бе възмутен от това, че пленниците са били измъчвани, че е имало гавра с тях, а само от пушенето на войниците!... А когато се върнем в нашата реалност, ще забележим, че като че ли постепенно и ние се превръщаме в лицемери. Спазваме само външната, ритуалната страна на религията. Молитвата за нас вече не е общуване с Всевишния, а вид упражнение. Някакъв вид такса. Всеки ден по пет пъти. Свеждаш чело до земята… И толкоз, ти вече можеш да се наречеш истински мюсюлманин и да се върнеш към „нормалния” си живот, във водовъртежа на страстите и похотта. Навярно някои четейки тези редове възмутително ще възкликне: „Е, как иначе, какво повече от това?!” Всъщност, за тези хора няма нищо друго. В това за тях се изразява цялата религия. Навярно ще ви се стори парадоксално, но има хора, които дори употребяват харам споменавайки името на Аллах. Как така ли? Ами в съдържанието на доста храни има алкохол и свинска мас, но те с лека ръка посягат към тях, без да прочетат съдържанието. Въобще се използват такива храни дори при разговяване и заговяване! Проблема има и друга страна, ако видим човек, който яде колбас със свинско месо, ще се отвратим. Ала хората, които се хранят с крадени пари, от изнудвания, пари от лихва, пари от продажбата на алкохол, въобще дори не ни правят впечатление. Никога не можем да се престрашим да им дадем наставление, да ги предупредим за опасността, която ги грози в Съдния ден, защото може би ще си развалим приятелството – ала те, ако са ни добри приятели, ще се вслушат в нашия съвет! Казват, че лошият приятел е по-коварен от най-отровната змия на света. Защото змията ще те ухапе и мъките ти няма да бъдат за дълго – оздравяваш или умираш. Ала лошият приятел може да съсипе хиляди, дори милиони години от задгробния ти живот, поощрявайки те към извършване на грехове, та било то и с премълчаване на истината! А каква по голяма беда от това?!… И накрая, не забравяйте, че мехурчетата са големи на пръв поглед, имат красив външен вид и изящна форма, ала са празни отвътре!...
Категория: АХЛЯК \| Добавил: ibnihaldun (02.06.2010)
Разгледали: 629 \| Коментар: 1