Ислямът счита човешкия живот за неприкосновен:

      "И не убивайте човек – Аллах е възбранил това, освен по право!...”                                                     

/17:33/

      "Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора.”

   /5:32/

      "И почетохме Ние синовете на Адам.”       

/17:70/

      Прекратяването на бременността чрез човешко вмешателство е забранено в исляма. Абортът представлява умишлено прекратяване на бременността и се счита за престъпление срещу живо човешко същество.

      Напредъкът в технологиите позволява да се покаже че плодът придобива всички човешки характеристики през осмата седмица от зачатието. Помятане в следствие на биомедицински фактори не се счита за аборт, тъй като то не е предизвикано от човешка намеса.

Въпреки това, ако се докаже че по медицински причини продължаването на бременността може да доведе до смъртта на жената, тогава се следва принципа за избирането на по-малката от две злини, и абортът е позволен. В подобни случаи, животът на майката се счита по-важен от този на бебето, тъй като тя е установена личност с много задължения и отговорности.

      Имам Газали (1058-1111) обяснява ясно разликата между предпазване от бременност и аборт:

      "Предпазването не е като аборта. Абортът е престъпление срещу живо същество. Живота минава през различни фази. Първата е оплождането на яйцеклетката и оттам започва зараждането на живот. Попречването на този процес е престъпление. При по-нататъшното развитие на зародиша абортът е още по-голямо престъпление. Когато зародишът придобие и душа, процеса на сътворението е завършен и от този момент аборта става още по тежко престъпление. Престъплението е най-сериозно, когато живия ембрион е вече отделен от майката.”

      Преди появата на исляма в Арабия е било племенна традиция да се заравят живи женските рожби, тъй като не били желани. Тази злокобна практика е абсолютно забранена от Исляма, във връзка с което в следното знамение в Свещения Коран:

      "И не убивайте децата си поради страх от бедност! Ние храним и тях, и вас. Убиването им е голям грях.”

                                                               /17:31/

      "... и когато живо погребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито.”                 

/81:8-9/

      Защитниците на аборта, които проповядват, че майката има право да решава как да постъпва със собственото си тяло, трябва да вземат под внимание факта, че това тяло не принадлежи само на нея. Като носител на неродено дете, в нея се намира едно отделно, но напълно зависимо от нея същество, сътворено по волята на Аллах, което има право на грижа и подкрепа от нейна страна. Животът на едно дете не бива да се прекратява умишлено. В някои страни се извършва аборт единствено по причина на пола на нероденото дете (който днес може да се определи с голяма точност), тъй като е нежелан от родителите. Такова отношение строго се осъжда от Исляма.

      Достъпността до аборта в наши дни е довела до масовото унищожаване на милиони неродени деца. Всяка година във Великобритания се извършват повече от 184 000 аборта, повече от 500 на ден.

 (The Independent 23/07/1996)

      Убийството на тези мънички човешки същества може да се избегне чрез подчинение на законите на Аллах.