Паралелно с монотеизма наследен от Ибрахим /а.с./ започва да се разпространява и идолопоклонничеството, и въпреки че една част от племето Курайш все още изпълнявали закона на Аллах низпослан на Ибрахим /а.с./, друга част от тях и останалите арабски племена започнали да почитат и да се покланят на идоли. Под въздействието на религията на Ибрахим /а.с./, арабите били гостоприемни, почитали месеците "харам”, посещавали Кааба, считали насилието и разединението помежду им като лоши дела и наказвали престъпниците. Тоест те притежавали своя вътрешна система на живот, въпреки че между тях не било установено някакво държавно управление.

След едно пътуване до Сирия, Рабиа б. Харасе б. Амру б. Амр посетил племето Амалика, които се кланяли на идоли. Той ги попитал: "Какви са тези идоли на които се кланяте и почитате?”

Те му отговорили: "Това са идолите на които се кланяме и се молим за помощ, когато сме в затруднено положение. Посредством тях се молим за дъжд и го получаваме.”

Той им рекъл: "Може ли да ми дадете един от тези идоли, за да го занеса в земята на Арабите, там където арабите ходят да  посещават Кааба?”

Те му подарили един идол на име Хубейл и той го занесъл в Мекка. Така този идол бил поставен в Кааба. След това донесли и идолите Асаф и Наиля, като всеки от тях бил настанен до главните опори на Кааба, и правели тауаф /обиколка/ около тях. На възвишението Сафа поставили идола Моджаверур-рих, а на възвишението Меруа сложили идола Матамут-тайр.

Когато арабите идвали да посетят Кааба питали племето Курайш за ролята на идолите, а те отговаряли: "Ние ги почитаме, за да ни доближат до Аллах.”

Щом арабите видели това, всяко племе си избрало собствен идол. Така Кааба се изпълнила с идоли. Арабите забравили за борбата на Ибрахим /а.с./ срещу идолите, а Мухаммед /с.а.с./ е трябвало на свой ред да се бори с идолопоклонничеството.