В далечните исторически времена, Арабският полуостров е бил съсед на най-старите цивилизации. Като се започне от Древна  Гърция, Шумер, Вавилон, Персия, Египет и се стигне до Рим /Византия/ и на юг – Йемен и Абисиния. През Арабския полуостров, въпреки суровите си услови за живот, преминавали пътните артерии свързващи южната част на полуострова Йемен и Абисиния с Персия, Византия и Египет.

Полуострова представлявал и естествено убежище за бедуините и арабските племена. Поради високите температури, пустинните територии и липсата на големи водоизточници, той не привличал вниманието на големите империи.  Може би за това арабите имали културна независимост и сред тях била силно развита поезията.

В религиозно отношение арабите били наследници на монотеистичното учение на великия пратеник Ибрахим /а.с./, чиито син Исмаил /а.с./ се счита за родоначалник на арабските племена и основател на град Мекка, където Всевишният Аллах дава заради него извора Зем-Зем, станал причина за привличане вниманието на птиците, а прелитането на птиците привлича пътуващите кервани, така е основан град Мекка.

Полуострова обаче е бил обитаван и от други пратеници на Аллах. Съществува предание, че след четиридесет годишна раздяла Адем /а.с./ и Хаууа се срещнали на Арафат.  В подножието на Арафат пък Ибрахим /а.с./ е трябвало да принесе в жертва сина си Исмаил /а.с./

След периода на Исмаил /а.с./ в Арабския полуостров се разпространило идолопоклонничеството, което било внесено от вън. Обаче някои племена като Бени Хашим и други продължили да вярват в учението на Ибрахим/а.с./ и се запазили като монотеисти. Така арабите остават изолирани от пратениците на Аллах от потеклото на Исхак /а.с./ и дори не били запознати с призива на Иса /а.с./.

В политическо отношение арабите живеели на племена, които враждували по между си и се молели на различни идоли. Град Мекка се превърнал в център на идолопоклонничеството и търговията. Племето Курайш управлявало Мекка и покровителствувало идолопоклонничеството, тъй като в месеците за поклонение всички племена се стичали в Мекка да почетат идолите си, а племето Курайш жънело големи печалби от търговията.

В Свещения Коран е описан и един опит за превземането на Мекка от Абраха – владетелят на Йемен, който построил в Сана – столицата на Йемен, място за поклонение, което било изящно украсено, с цел да накара хората да ходят на поклонение в Сана, а не в Мекка. Така той се надявал да пренасочи търговците от Мекка в Сана. Обаче арабите били много ядосани от този факт и един представител на племето Бени Малик бин Кенане отишъл в Сана,  и една вечер съборил основите му и омърсил стените му. Абраха много се ядосал и се заканил да разруши Кябето. Тази случка е описана в сура Ал-Фил /слонът/, където е казано:

 "Не видя ли как постъпи твоят Господ с владетелите на слона? Не превърна ли Той коварството им в заблуда? И изпрати срещу тях ята от птици, които ги замеряха с камъни от печена глина. И ги стори да приличат на проядени листа.”

/105:1- 5/

Според предаващите предания, Абраха и неговата войска яздеща на слонове, тръгнала да бяга  от птиците, но в Йемен успели да се завърнат само Абраха и един от неговите войници. Но в двореца на Абраха влезнала една птица, която убила и последния му войн.

Това е единствения известен опит от историята на Арабския полуостров, за превземането на Мекка, при който Всевишният Аллах показал, че Той е пазителят на Кааба…

"Политическа история на Исляма”

от Д-р Хасан Ибрахим Хасан – Кайро