Хз. Давуд, мир нему, бил седнал на престола си и четял Зебур, когато видял пълзящ по земята малък червен червей.

"Какво ли е възнамерявал Аллах, когато е сътворявал този червей?”, помислил си той. С позволението на Аллах червеят проговорил, казал му:

– О, Пратенико на Аллах! Аллах ми внуши през деня да изричам хиляда пъти: "Субханяллахи велхамдулилляхи ве ляиляхе илляллаху вяллаху екбер. (Преславен е Аллах! Хвала на Аллах! Няма друг бог освен Аллах! Аллах е най-велик!) Всяка нощ отново хиляда пъти изричам: "Аллахумме салли аля сеййидина Мухаммедининебиййил уммийи ве аля алихи ве сахбихи ве селлем.” (О, Аллах, приветствай и благослови Твоя пратеник без четмо и писмо – Мухаммед, неговите близки и неговите сподвижници.) Разкажи ми, какво е твоето споменаване (зикр), та да се поуча и аз!

След тези думи Давуд, мир нему, съжалил затова че подценил малкото творение, разкаял се пред Аллах и се подслонил под Неговата защита.

* * *

Хз. Ибрахим, мир нему, когато се сещал за едно свое провинение, сякаш загубвал съзнание, а туптенето на сърцето му сякаш се чувало на разстояние една миля.

Веднъж Джебраил, мир нему, с разрешението на Аллах, дошъл при него и рекъл:

– Аллах ти праща поздрав и пита: "Виждал ли си някой, който се страхува от приятеля си?”.

Хз. Ибрахим, мир нему, отговорил така:

– О, Джебраил, когато се сетя за провинението си и за неговото наказание, забравям за приятелството ни.

Ето това е поведението на пратениците, приближените до Аллах раби и праведниците. Поразмишлявай сам за останалото!

* * *

Мъдрите хора казват, че здравето на тялото е в по-малкото поемане на храна, спасението на душата е в предпазването от греховете, а благополучието на религията е в отправянето на благослов и поздрав (салят-у селям) за най-благородния сред хората – хз. Мухаммед (с.а.в.).

В Свещения Коран Всевишният Аллах, да е славно името му, повелява:

"О, вярващи, бойте се от Аллах! И всеки да види какво е приготвил за Утре! И бойте се от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела.” [Коран, 59: 18]

Вярващият изпитва боязън пред Аллах с всички части на тялото си. Големият учен в науките за морала и ислямското право Ебу’л-Лейс ес-Семерканди казва:

Признаците на богобоязънта са седем:

Първият признак се проявява в езика. Рабът, който изпитва боязън пред Аллах, опазва езика си от лъжа, злословене, сплетни, клевета и празнословие, и го занимава със споменаването на Аллах (зикр), четене на Коран и научни разговори.

Вторият признак се проявява в сърцето. Рабът, който изпитва боязън пред Аллах, опазва сърцето си от омраза, клевета и завист. Защото завистта унищожава добрините. Пратеникът (с.а.в.) повелява:

"Както огънят изяжда дървото, така и завистта изяжда добрините.”

Знай, че завистта е от най-тежките болести на сърцето и лекът срещу него са науката и праведните дела.

Третият признак се проявява в окото. Рабът, който изпитва боязън пред Аллах, не поглежда към забранената храна, забранените напитки, забраненото облекло… накратко – към всичко забранено (харам). Такъв човек гледа на света не с гладен и алчен поглед, а за да извлече поука.

Четвъртият признак се проявява в стомаха. Рабът, който изпитва боязън пред Аллах, не допуска забранена храна до стомаха си, защото това е от големите грехове.

Петият признак се проявява в ръцете. Рабът, който изпитва боязън пред Аллах, не посяга към забраненото (харам), а използва ръцете си за неща, с които би спечелил благоволението на Аллах.

Шестият признак се проявява в краката. Рабът, който изпитва боязън пред Аллах, не пристъпва към греха, а стъпките му са насочени към дела, с които би спечелил благоволението на Аллах, и за среща с учени и хора, които вършат праведни дела.

Седмият признак се проявява в делата. Рабът, който изпитва боязън пред Аллах, извършва богослужение (ибадет) единствено за спечелване на Неговото благоволение и е далеч от показност (рия) и лицемерие. Така този раб се причислява към хората, за които Всевишният Аллах повелява:

"А отвъдният [живот] при твоя Господ е за богобоязливите.” [Коран, 43: 35]

В едно друго знамение Всевишният Аллах повелява:

"Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори” [Коран, 51: 15]

А в едно друго знамение се повелява:

"Богобоязливите ще са в градини и в блаженство” [Коран, 51: 17]

В още едно знамение се повелява:

"Богобоязливите ще са на сигурно място” [Коран, 44: 51]

Прочитайки тези знамения, ни се струва, че "споменатите хора ще бъдат спасени от адовия огън в Съдния ден”. Вярващият трябва да балансира между страха и надеждата. От една страна, вярващият не губи надежда в очакване милосърдието на Аллах, а от друга страна, отдаден на богослужение, се опазва от непристойни постъпки и се покайва за греховете си.

Защото Всевишният Аллах повелява:

"…не губете надежда за милостта на Аллах!” [Коран, 39: 53]

„Kalplerin Keşfi", Имам Газали 

Ахмед Салиев