Чука се на вратата…

Рано призори…

Отваряте, пред вас застава млекарят.

Изсипва се млякото от гюмовете

и от белотата на прекрасната течност ви става хубаво.

Влизате в къщи и си спретвате богата закуска.

Вътрешно ви се прокрадва мисълта: „защо днес да не дам садака на комшийските деца?!”…

Чука се на вратата…

Дошъл е пощаджията…

Подава ви един голям пакет и лист, на който да се подпишете.

Радвате се на списанията и книгите, които сте поръчали по-рано.

Всъщност, имате голяма нужда от тази литература, защото сте в отпуска.

Казвате си: „Вече няма да скучая и аз за религията ще узная!”

Подбирате сред тях онова, с най красивата корица и задълбочено се унасяте в четивото…

На вратата се позвънява…

Изтичвате към нея…

Дошъл ви е на гости приятел, който не сте виждали от години.

Вътрешно си казвате: „Колко е хубав живота!”

Особено когато има такива приятели…

Звъни се на вратата…

Поглеждате през шпионката. Няма никой.

Отново се връщате на любимия стол.

Отново се звъни…

Надничате, отново няма никой…

Тъкмо да се върнете, когато отново се позвънява…

Отваряте – детето на съседите.

С протегната пръчка в ръка натиска звънеца.

Свършила им е солта.

Докато отивате да вземете си казвате: „Естествено че няма как да го видя. Та той едва се вижда от земята!”…

Тази случка ви кара да се засмеете…

На вратата отново се похлопва…

Отваряте и почти да припаднете…

Детето ви, което учи далече и не сте го виждали няколко месеца си е дошло без да ви предупреди….

Прегръщате го с думите: „Синко, толкова се затъжих!” А от очите ви се стичат сълзи…

Изгаряте от щастие….

При всяко позвъняване на вратата развълнувани отивате да отворите.

Радостта ви искри от очите. Звънецът на вратата нарушава самотата…

Идва някой, който не звъни на вратата…

Влиза най-важния гост, без да сте го канили…

Хваща ви и ви отвежда. Вътрешно се възмущавате: „Защо не предупреди?!”

„Откакто сте се родили, аз все натискам звънеца, за да не забравяте за мен!”- казва той.

Искате да кажете нещо в този миг, ала езикът ви вече не е в състояние да говори…

Смъртта тихичко приближава към нас,

не чакайте предизвестие от нея.

Огледайте се в огледалото и край вас,