Надвиснал облак над главата ми прозира.
Слънцето до него позиция избира.
Душата ми се свива!
Страх сковава ми главата, като менгеме прелива
мисълта в резбата.
Ред по ред резбичка, като наредена броеничка:благинки и злощастинки.
Страх сковава ми главата от ужас настрахва ми косата!
Идва края на живота!
Наруших ли аз правата?
Всеки ден си мисля, що за глупост бе това
ред по ред да чистя хорските дела?
Всеки ден си мисля - съгреших къде ли не,
в погледа си към живота забравих за смъртта!
В мисълта за постъпките на околните, не виждах моите дела!
В мисълта за близките незгоди, забравях да се моля
за предишни грешки, за спасение на моята душа.
.......................
О Аллах,прости ми!
Пътя покажи ми ....
Истинския път!
Пътя на завръщането!
Пътя на равносметката!
Пътя на истинското завръщане към:
равносметката от Живота преди Смъртта!
Н. Реджебова
От Абу Муса ал-Ашари е предадено, че Пророка (с.а.с.) е
отправял следната молитва (дуа):
"О,Аллах, опрости ми греховете, незнанието ми,
престъпването на границите в делото ми и всичко онова,
което Ти знаеш по-добре от мен!
О, Аллах, прости ми допуснатото при мен безсилие и опрости моите волни и неволни грешки, защото всичко това при мен го има!’’
(Ал- Бухари) От Енес (р.а.) е предадено, че е казал:
Най-честата молитва (дуа) на Пророка (с.а.с.) беше:
„Господи, въздай ми добрина в земния живот и добрина в отвъдния! И ни пази от мъчението на Огъня!”
(Ал- Бухари)
| 
