Ще седна аз на колене и ще вдигна към Аллах ръце,

Ще се обърна към Къбла и с отворено сърце ще кажа:

Чети на глас мое сърце и произнеси тез сури,

Които греят като звезди, галещи със своите лъчи.

Чети на глас мое сърце и произнеси таз дуа,

Която ще стопи неговата ледена душа,

Що в мрака потънала бе тя.

Чети на глас мое сърце и произнеси тоз айет,

Който грее в нашите души и топли ледените стени.

О, мое сърце разбери, това е твоето призвание

И тук остани, не бягай след далечните миражи,

Недей да търсиш други страсти и лъжи,

Нима смяташ, че щастието на тях се крепи!

Разтвори Корана и почети,

Там ще откриеш напътствие за своите очи.

Когато виждаш как изгрява светлината

И как долита бавно залеза с нощта,

Ето това е красотата скрита нейде зад Великата врата.

Когато вземеш абдест, душата ти отново полита,

Докосваш се до тез води, що ги Той сътвори,

От Своите блажени красоти.

Велик е Той аз зная, изписано е това

Сред Неговите висоти, що виждаш ти на земята,

Която извира от светлината

И  нежно се докосва до небесата.

  Албена Йорданова