Не си отивай, Рамадан,
толкова приятни са ни дните.
От всички месеци си най-желан,
как ще чакаме до догодина!

Интересно ми е как става това,
в себе си носиш истинска промяна.
На всеки мъж, дете и жена
рисуваш усмивка засмяна.

Не си отивай, Рамадан,
щастие и обич с теб цари.
Знаем, че си тръгваш сам,
поне у всеки белег остави.

А после ний дали ще можем
промяната у нас да задържим?
Да бъдем истински дали ще можем
и уважение към друг да изградим?

Не е лесно, зная и това,
но също зная, че сме много силни!
Религията е вяра и дела,
сърцата ни със тях са пълни!

Аз вярвам, че сме силни мюсюлмани,
примерни не само в Рамадан!
Оставили сме празните закани
моралът в нас е извезан.

Изпитва ни Аллах, но не с храната,
не и с питиета най-различни!
Изпитва ни с това в сърцата
и дали сме в помислите си прилични.

Не си отивай, Рамадан, недей!
Да се разделим не сме готови.
Как хубаво е шейтанът злодей
да бъде завързан във окови.

О, Аллах, ибадета приеми ни,
дочакахме и този Рамадан!
Благодаря ти, че още сме живи
и тук всеки един от Тебе е избран!
Амин!

------------------------

Манка Кичикова,

с. Драгиново

---------------------------------------------------------