О, любими Пратенико!…

Една вечер стоейки до късно,

Си спомних как ти не можеше да заспиш от глад…

Аз също не посмях да легна да спя! Четох, размишлявах и плаках…

Заспал съм на бюрото и дори не съм усетил кога е настъпило времето за сутрешна молитва.

Езанът, звучащ от компютъра ме събуди…

Спомних си колко е трудно да станеш за сутрешна молитва от топлото легло.

Наскоро при едни пътуване извън страната си припомних какво е да вземеш абдест на открито, в студа, с ледена вода…

В домашните ни условия имаме всякакви удобства, но въпреки това, намазът е едно от нещата, за които доста хора нехаят.

В утрешния ден, в деня когато човек ще бъде положен в мрачния гроб, ще се тюхка и вахка – за вярата и праведните дела ще жадува – да се върне пак на земята ще бленува…

Отслужих сутрешната молитва…

Спомних си, че понякога от глад кланяше седнал намаза, о, любими Пратенико…

А ние често, подведени от шейтана, го отслужваме набързо…

Нямаме време да направим тесбих, нито пък дуа...

А колко е благодетелно след намаза да се помолим за нас, за нашето семейство, за всички вярващи по света…

Сведох глава от срам!...

О, Учителю!

Спомних си за твоите последни думи „уммети – общността ми!”

Замислих се, дали ние сме достойни, да се наречем така?!...

Очите ми се изпълниха със сълзи, нещо заседна в гърлото ми на часа!…

След което реших за себе си да предприема нещо,

което да бъде записано в „книгата за делата ми”, като „текуща садака”!…

О, човече, докато не е станало твърде късно, помисли и ти над това.

Запаси се с вяра и праведни дела, за да не страда твоята душа!...