Съдбата – за живот или за смърт готова,

 където и да си човече, до теб стои сурова.

Предлага тя в очите наши, дни блажени като мед,

но не бързай с мечтите, за душата те са лед.

Приемай всичко като миг нетраен,

не мисли, че света е тъй омаен.

Светът на празна приказка прилича

и човека замечтан след себе си увлича.

Примири се със съдбата и справедлив бъди.

Човече, не тъжи когато сред богатите не си.

Дар от Него е съдбата и е изпит за сърцата.

Изпитът ще вземе само приелият Съдбата

От какво са тези мисли, не тъжи и не скърби.

Довери се на съдбата, има нови тя мечти.

И вратата ти небесна няма да затвори Той,

докле пред тебе не отвори, още сто в брой.

 Съдбата не търпи от нас намеса,

не ще повдигнем нейната завеса.

И няма ключ за нейната врата,

човекът си остава между живота и смъртта.

Рушди