В корема на една бременна жена разговаряли две бебета. Едното било вярващо а другото невярващо.

Невярващото попитало:
- Ти вярваш ли в живота след раждането?
Вярващото отговорило:
- Да разбира се, за всички е ясно, че има живот след раждането. И ние сме тук само за да станем достатъчно силни и подготвени за това което предстои после.
Невярващото казало:
- Това са глупости! Не съществува никакъв живот след раждането! Ти изобщо можеш ли да си представиш, как би могъл да изглежда такъв живот?
Вярващото:
- Абеее, аз не знам всички детайли, но вярвам, че там ще има повече светлина, и че ние, може би, ще можем да се движим и да се храним сами.
Невярващото:
- Ха, какви глупости! Невъзможно е да се движим и да се храним сами! Това изобщо е смешно! Ние имаме пъпна връв която ни храни. И знаеш ли какво искам да ти кажа: Не е възможно да съществува живот след раждането, защото нашия живот това е нашата пъпна връв, а я виж колко е къса!!
Вярващото:
- Аз вярвам, че е възможно. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Това можем да си го представим.
Невярващиото:
- Дааа, ама от там никой не се върнал! Животът просто приключва с раждането. И въобще животът това е едно голямо страдание в тъмнина.
Вярващото:
- Не, не! Не зная точно как ще изглежда нашия живот след раждането, но във всички случаи ще видим Мама, и тя ще се погрижи за нас.
Невярващото:
- Мама!? Ти вярваш в Мама?! И къде се намира тя!?
Вярващото:
- Тя е навсякъде около нас, ние съществуваме в нея, и благодарение на Мама се движим и живеем, без нея ние просто не можем да съществуваме.
Невярващото:
- Пълна глупост, не съм виждал никаква Мама, и поради това е очевидно, че тя просто не съществува.
Вярващото:
- Не мога да се съглася с тебе. Нали понякога, когато всичко наоколо притихне, можем да чуем как тя пее, и да почувстваме как гали нашият свят. Аз твърдо вярвам в Мама и, че нашият истински живот започва едва след раждането.

А ти ?!