Каталог на статиите
Главна » Статии » СЛОВА ЗА РАЗМИСЪЛ » СЛОВА ЗА РАЗМИСЪЛ |
АРАБСКАТА РОЗА
Отдавна, 571година - преди около 14 века, На юг, в арабската пустиня - град Мекка, Човека превърнал се е в свиреп вампир, Забравил какво е милост, не знае що е мир! Свободни са малцина - робите безброй, От очите непрекъснато сълзи, като порой! Жената се продава, като вещ на пазара, На мода са проституцията и комара. Всеки иска потомство, всеки иска син, За бащата сина е като ценен рубин. Момичето не се приема като божи дар, А като позорна, долна и нищожна твар. Наоколо тегне мъгла от безверие и мрак, Мекка отчаяно се моли, като сирак: "Къде си, о, Расул? Тук вече не се търпи! Моля те, ела, не се бави! Побързай, о, Неби!” И на запад и на изток света е такъв, Навсякъде властва злоба, всичко е в кръв. Сърцата не трепват - сякаш обвити в калай, За колизеума в Рим, кой ли не знай?! Богатите се забавляват с чуждия живот, Бедните са обречени, на почит е знатния род. Тиранията цари от Рим чак до Китай, Света крещи: "О, Боже! Няма ли край?!” Манастирите стоят и чакат знак от Бог, Чакат името на описан в библията пророк. Всеки с надежда в очите стои и мълчи, Мекка мълчи, Константинопол мълчи… Земята е жадна, но и небето мълчи…. Пълно с идоли и Кябето стои и мълчи… Нещо подсказва, че няма дълго да чака, Зората е близо, вижда се края на мрака. Ето и мига - 12 Ребиул еввел, рано сутринта, Ликувай, о, Мекке, спасен е света!!! Роди се най-прекрасното от всички деца, Аллах изпрати милост на тази земя. На лицето му сияе пъстра, ярка светлина, А от погледа му блика безкрайна добрина. Радвайте се момичета, роби... не тъжете, В пустинята разцъфна най-красивото цвете! След трудни години, с усмивка на устата, Всеки благодари за подаръка от небесата. Дядо му решава да се казва - Мухаммед, За да бъде възхваляван чак до Къямет. Годините минават, Мекка все повече го обича, Той е младеж, тя Мухаммед-ул Емин го нарича. Навсякъде се говори, колко е добър и честен, Дори в търговията Мухаммед е вече известен. С честността си влиза на Хатиджа в очите, И тя му предлага брак - до края на дните. След 15 години - преминали в щастлив брак, Момента наближава, Хира дава му знак. Годината е вече шестотин и десета, Аллах му изпраща първите пет айета. Така започва чудото, феномена най-голям, Последната религия, спасението - Ислям. Аллах го избра да бъде пророк - пътеводител, Да се бори срещу злото, за хората спасител. На меканците не им харесва религията "Мир”, Но Мухаммед проповядва на всеки панаир: "Чуйте ме хора! Елате, спасението е тук. Кажете: Един е Аллах, няма освен Него друг!” И хората започват да слушат неговото слово, За всеки повярвал света е друг, всичко е ново. В огромен оазис се превръща пустинята суха, Дори вятърът започва по-нежно да духа. Броят на мюсюлманите постоянно расте, Неверниците се присмиват: "Вие луди ли сте!” Религията на Аллах бързо се разпространява Но и идолопоклонничеството не се предава. Дните минават, положението става горещо, Мушриците мислят: "Трябва да направим нещо!” Решението е пределно ясно, ще има бойкот, Започва изтезание под широкия небосвод. Минават три наистина тежки години, От устите прозвучава дуа: "О, Аллах, молим Те, помогни ни!” Когато настъпват най-трудните времена, Когато надеждите гаснат една по една, Аллах им позволява да направят хиджрет, Всички с надежда към Йесриб, хайде напред!!! "Който върне Мухаммед, мъртъв или жив, Има 100 камили!” - някой крещи, като див! Това е гласът на главатаря Ебу Суфиян, Който вика до Кябето, без никакъв срам… Забравя, че друго е решението на Аллах: "Ще издигна словото - Ля иляхе иллеллах!” Прогонени от Мекка вървят в пустиня гореща, Йесриб станал Медина с песни ги посреща. За мюсюлманите прокудени от своята родина, Медина се превръща в райска градина. А за местните най-прекрасното богатство, Идва от създаденото по между им братство. От една страна енсар от другата мухаджир, Наоколо цари невиждан до тогава мир! Всеки е доволен, всеки е спокоен и щастлив, А Мухаммед се любува на пейзажа красив. Но Курайш са бесни, нещо май ги притеснява, Виждат - обещанието на Аллах се осъществява. Има само един начин, изхода е само един, Мюсюлманите да са мъртви всички до един!… Ето я, тръгва армията - готвена отдавна, Отправена към Бедир за победа славна. Но и тук помощта на Аллах не закъснява, И малката войска на Мухаммед побеждава. Мушриците бесни се чудят, как е възможно, Спасението от шепа вярващи да е тъй сложно?! Омразата продължава, гневът се увеличава, Но в битките Ислямът злото побеждава. Дочува се зов за помощ - някой крещи, Това е Мекка, която се моли: "Ела ме спаси!” 10 000 мюсюлмани - всички облечени в бяло, Влизат в Мекка и поставят ново начало. Небето бистро, Кябето чисто - радост голяма, Ебу Джехил, Ебу Лехеб… вече ги няма! Но Мухаммед е решен, ако той не издържи, Борбата със злото Ебу Бекир нека продължи. Защото на север Византия все още стои, Стои и чака някой да отиде да я спаси. Джибрил слиза и последния айет предава, Което ясно показва, че залеза наближава. Той прави хадж, прочита последното хутбе, И вече спокойно може душата си да предаде. Отново Ребиул еввел е, но в душите с тъга, Никой не вярва, че слухът е истина, не е шега! И аз не вярвам, че е мъртъв, той е жив, На хората в сърцата все още е тъй засмян и красив!!! ЕССАЛЯТУ ВЕССЕЛЯМУ АЛЕЙКЕ, Я, РАСУЛЕЛЛАХ! | |
Категория: СЛОВА ЗА РАЗМИСЪЛ | Добавил: ikra (16.07.2010) | |
Разгледали: 529 |
Всички коментари: 0 | |