Трябва да осъзнаваме факта, че правилното начало на брака се явява залог за успех и спокойствие в по-нататъшното му развитие и  същевременно неправилното начало ще бъде причина за слаб брак или на брак обречен на провал. В последният случай като правило не помагат никакви мерки. Като правило след караници и скандали такъв брак завършва с развод, носейки вреда на съпрузите, техните деца и роднини и на обществото като цяло.

    Първо: Коранът в серии от сури и аети, а също и Сунната на Пророк Мухаммед (с.а.с.) настоятелно ни препоръчват да се женим:

    Свещенният Коран упоменава, че бракът е част от Сунната и за да ни покаже най-добрите примери за него, Аллах е избрал Пророците. В сура "Гърмът” (38) Аллах казва:

    ”И изпратихме пратеници преди теб, и им отредихме съпруги и потомство...”

    Аллах приветства вярващите, които казват:

    "Господи наш, дари ни със съпруги и потомци-радост за очите ни!” 

                         (Сура "Разграничаването” : 74)

В следващият айет, Аллах казва за тях:

    ”На тези ще се въздаде най-издигнатото място в Рая, защото са търпели и там ще бъдат посрещнати с поздрав и мир.”

    Имам Бухари и Муслим съобщават, че Пророкът (с.а.с.) е казал:

"О младежи, ако имате тази възможност, женете се, защото това смирява погледа и ще ви опази от злото, а ако нямате възможност да се ожените, постете, и това ще е вашата защита.”

В друг хадис, Пророкът (С.А.С.) казва:

    "Бракът е моя традиция, а този който се отвръща от моята традиция не е с мен.”

    Пратеникът (с.а.с.) строго осъждал тези, които се въздържат от брака заради служене на Аллах. Имам Бухари и Муслим съобщават че Пророкът (с.а.с.) е казал:

    "Аз съм най-праведният и богобоязливият сред вас, но аз постя и прекратявам постенето, моля се и спя, и се женя за жени, и този който се отвърне от моята Сунна не е с мен.”

    Пророкът (с.а.с.) подчертава, че най-голямата радост в живота, това е праведната жена. Имам Муслим съобщава, че Пророкът е казал:

    "Нашият живот не е нищо друго освен радост, а най-голямата радост в него е праведната жена.”

    Пророкът ни е заповядал да се женим и е обяснил, че най-благородната цел на брака, това е продължаването на рода. Той казал:

"Женете се и увеличавайте рода си, защото аз ще се гордея с вас пред другите в Съдния Ден.”

    Второ: Ислямът определя критерии за избора на съпруг или съпруга: Изборът на жена трябва да се основава на  набожност и морални правила. Имам Бухари, Муслим и други съобщават, че Пророкът (с.а.с.) е казал:

    "Хората се женят по четири причини: заради богатството на жената, заради нейният произход, красота и набожност: ще успее този, който се ръководи от последното.”

    Имам Тирмизи съобщава в достоверен хадис, че Пророка (с.а.с.) е заповядал на бащите и наставниците на жените:

    "Ако този чиято религия и нрав са ви по душа, помоли да се ожени за тази, която е под ваше попечителство, приемете го, в противен случай на земята ще се възцари фитна и голямо нещастие.”

    Необходимо е претендентът преди всичко да притежава добър нрав и религия. Само едно от тези качества не е достатъчно, тъй като успешният семеен живот е възможен единствено при наличието и на двете. Ако недооценим или игнорираме само един от тези добродетели, семейният живот ще се превърне в голяма мъка и проблем, водейки в крайна сметка до развод. Аллах да защити всички ни от това!

    Много важен е процеса предшестващ брака, който се казва – ал-китаб -сгодяване. Исляма установява този обичай, за да може съпрузите да съставят брачният договор и да се опознаят по-добре, а встъпването в брак да е добре обмислено и преценено.

    Мъжът и жената желаещи да се бракосъчетаят трябва добре да се познават. Ако мъжът иска да види своята невяста му е нужно разрешението на близките й.

    Имам Тирмизи съобщава за хадис от Ал-Мугер бин Шубана (р.а.), че когато предложил на жена да се омъжи за него, Пророкът (с.а.с.) му казал:

    ”Виж я и това ще помогне  да пламне любов между вас.”

    Не е позволено на мъжа и жената да остават сами, тъй като още не са женени. Имам Тирмизи съобщава за достоверен хадис на Пророка (с.а.с.), който казал:

    ”Мъжът и жената не бива да остават сами, защото третият с тях ще е дявола.”

    Ако мъжът запознал се с жената реши да не се жени за нея (не му е харесала външността и или е почувствал неудобство), той не бива да разказва на никого това, което може да накърни нея или семейството й. Това което не му харесва, може да хареса на друг мъж. Същото се отнася и за жената.

    Не бива да се предлага брак на жена, на която вече е направено предложение преди това. Имам Бухари, Муслим и други съобщават че Пророкът (с.а.с.)  е казал:

    ”...не предлагайте брак на жена, на която вече е предложил ваш брат по вяра, до тогава докато не се откаже от нея…”

    Има го и в друг вариант:

    "...докато първият кандидат не си тръгне или не отстъпи от предложението си.”

    Забранява се на бащата или опекуна на момичето да я принуждават да встъпи в брак, ако тя не го желае. А ако я принудят и от нейна страна не е получено доброволно съгласие, тя има право да прекрати брачният договор. Имам Бухари и Муслим съобщават , че Пророкът (с.а.с.) е казал:

    "Разведената жена не може да встъпи в брак докато не бъде получено словесното и съгласие, а тази която още не се е омъжвала не може да встъпва в брак със своето позволение. ”Попитали го: ”О, Пратенико на Аллах, какво е нейното позволение?” Той отговорил: ”Нейното мълчание.”

    Имам Абу Дауд и Ибн Маджа съобщават в достоверен хадис предаден от Ибн Аббас (р.а.):

    ”Един ден при Пророка дошло момиче и му казало, че баща и я е заставил насила да встъпи в брак против волята и. Пророка и казал, че може да избира дали да остане с мъжа или да прекрати брака.”

    На жената не се позволява да приема предложение за брак по време на периода за изчакване заради развод или смърт на мъжа, до пълното завършване на този срок. Ако бракът е завършил със смъртта на съпруга, и се разрешава да се съгласи с намек, но не направо. Аллах казва в сура ”Кравата” (235):

    ”И не е прегрешение за вас да намекнете пред овдовелите жени за сгодяване или да го спотаите в душите си.” После Той казва: ”...и не пристъпвайте към сключване на брак, докато предписаният срок не се изпълни...”  

    В такъв случай мъжът може да  намекне на вдовицата за своето желание, казвайки например: ”Бих искал да се оженя” или ”Моля Аллах да ме награди с добра жена..” Ако мъжът предложил брак е решил да не се жени за жената или на жената не и е харесал женихът, в периода предшестващ брака, те имат право да се откажат от него. Сгодяването е залог, но не е твърдо обещание за брак. Ако бракът се анулира, всички подаръци, които женихът и невестата са успели да си направят, трябва да бъдат върнати, тъй-като вече няма повод за тяхното подаряване. Но ако подаръците са вече използвани или похарчени, тяхното връщане е неуместно.