-  Могат ли децата да бъдат агресивни?

   - Могат ли невинността и агресията да съществуват заедно?

  - Дали хората просто имат инстинкт за борба и дали агресията е част от безпомощността?            

    Никой не се ражда агресивен. Но детето може да се научи на агресия през първите етапи на своя живот. Повечето проучвания показват, че съществуват много фактори водещи до агресия у децата, потвърждавайки че агресивното поведение не е единствено по вина на индивида, но е и свързано с редица културни и социални обстоятелства.

   Поведението на децата се диктува директно от родителите, приятелите в училище, а също така и от тяхното обкръжение. Затова деца, които излизат от семейства, които не знаят как да се справят с яда си и безсилието са по-податливи на агресията от тези, чиито родители умеят да се контролират. Нивото на стрес в семейството директно въздейства върху способността на децата да се справят с агресията. Независимо от това, тъй като децата са твърде чувствителни през първите години от живота си, за тях е много лесно да бъдат повлияни от всеки или всичко което им се случва. И тъй като те нямат социалните умения и самоконтрола необходими да се справят с поведението си, те биха прибягнали до агресивни средства за да покажат чувствата и изразят гнева си.

   Агресията както и всички останали видове поведение е научена и може да бъде контролирана с помощта и любящото напътствие на родителите и останалите възпитатели. Децата могат също да придобият нови умения и да научат допустими начини да се справят с яда си.

   Едно от нещата които биха могли да доведат до агресия у децата, особено в ранна възраст, е прекарването на дълги периоди от време далеч от майката, в детската градина или при бавачка-тъй-като малките деца са наистина привързани към майките си. Децата се чувстват сигурни когато майката е наблизо, те обичат да усещат че тя е на тяхно разположение. Според едно от най-големите проучвания от "Отглеждане и грижи за децата”, децата които прекарват повече време в детската градина стават по-агресивни и непослушни, в зависимост от времето прекарано в детската градина, за разлика от децата, които прекарват повече време с родителите си. Проучването показва, че шанса детето ви да се превърне в подлец остава същият независимо от това кой се грижи за детето вместо родителите му-дали това е роднина, бавачка или детска градина и независимо дали е момиче или момче. Както и да е, не е установено дали има връзка между времето, което децата прекарват в детската градина и проблемното поведение и дали рискът ще бъде намален чрез намаляване на времето, което детето прекарва под грижите на другите. Джей Бетси от Колежа –Биркбек в Лондон, и един от главните провеждали проучването,  казва, че децата които прекарват повече от 30 часа седмично в детската градина се бият по-често и са по-непослушни и говорят и спорят повече, за да получат повече внимание. В същото време други проучвания показват, че качествените детски градини увеличават интелектуални умения като езика и паметта.

   ”Когато в семейството има дете на детска градина винаги възниква въпроса за балансиране между работата, семейството и детската градина” - казват Робърт Пианта, професор по образованието от Университета във Вирджиния и други учени участвали в това проучване.

   ”Колкото повече са часовете прекарани в детската градина, толкова по-трудно е да се постигне баланс. Мисля че в това е въпроса. Ако ни е трудно да постигнем баланс, това може да ни коства повече стрес в семейството...което ще има ефект върху детето.”

    Интисар Хасоун майка на 4 деца, две от които са били на детска градина, казва: ”От опита си на майка както и на учителка в детска градина вярвам, че  няма връзка между поведението на децата и времето прекарано от тях в детската градина. Мисля че това зависи преди всичко от личността на детето и положението в семейството. Бих казала, че децата които се сблъскват със социални проблеми като раздяла или развод между майките и бащите са по-агресивни и непослушни от другите деца. Това не означава, че подкрепям оставянето на децата в детската градина за дълги часове, въпреки че това ги учи на независимост и развива интелекта им, но просто не виждам никаква връзка между двата фактора. Синът ми, който е прекарал най-много време в детската градина, е най-послушното и мило от всичките ми деца.”

   Нагуа Фарахат, майка на две деца и инженер на пълно работно време вярва, че не е честно да оставяме децата си на детска градина през ранното им детство. ”Чувствам се виновна, като ги оставям и вярвам, че има голяма връзка между лошото държание на децата ми и времето прекарано в детската градина. Понякога имам чувството, че те просто искат да ме накажат за това, че не прекарвам достатъчно време с тях и понякога чувствам, че се държат зле, за да получат повече внимание. Както и да е, аз нямам избор, икономическото ми положение ми налага да работя, за да помогна на семейството си да постигне целите си. Но ако имах възможност да не работя, бих останала вкъщи и да прекарвам повече време с децата си.”

    Меяда Касир майка на 4 деца, смята че има голяма връзка между лошото поведение на децата и времето, което прекарват в детската градина: ”От опита си с моите деца се убедих, че децата не бива да бъдат изпращани на детска градина преди да са навършили 5 .Преди тази възраст те имат нужда да са с майките си 24 часа. На тях им харесва да са си в къщи. Изпратих дъщеря си Ясмин на градина от съвсем малка, тъй-като  бях на пълен работен ден, тя беше много палава. Не знам дали това е свързано с нейната личност или е в резултат от часовете прекарани в детската градина, но досега тя ме пита: ”мамо не ме ли обичаш вече? Затова ли ме пращаш на детска градина?” Въпреки че се наслаждават на играта с връстниците си и това, което научават в градината, на децата им липсват техните майки. Няма съмнение, че у дома децата се чувстват по-щастливи, защитени и обичани.”

Vedantam, Shankar.

”Child aggressiveness study Cites Day Care”.

The Washington Post.Thirsday, April 19,2001

Mona Abdussalam