В детските си години една нощ останах до късно заедно с баща ми, с намерение да извършим нощен намаз.

По едно време погледнах през прозореца и забелязах, че в къщите на съседите ни беше тъмно.

Казах на баща си: „Татко, колко щеше да е хубаво, ако и от тези къщи някой беше станал да отслужи два ракята намаз! А те какво правят – спят като мъртви!...” 

А баща ми даде следния отговор, който ме стъписа: „Скъпи синко! В следствие на този ибадет да се смяташ за нещо повече и да злословиш за хората, то по-добре и ти да беше спал!”

(Саид Ширази)