Един неверник срещнал Имам Абу Ханифе и му рекъл:
- Нека се срещнем в джамията, там да спорим и да видим кой ще спечели спора.

На другия ден много хора се събрали в джамията и зачакали началото на срещата. Неверникът дошъл, но Имам Абу Ханифе така и не пристигал.

Хората чакали, чакали и неверникът казал:
- Виждате ли, той се изплаши и не дойде!

Така хората се разотишли.

Един ден двамата отново се срещнали и неверникът попитал:
- Ти защо не дойде онзи ден?

Имам Ебу Ханифе отговорил:
- Щях да дойда. Бях тръгнал, но по пътя ми имаше много голяма река, нямаше мост и аз стоях и чаках много време край нея. Чаках дърветата, които са около реката да се отрежат сами, да се нарежат, рендосат, подредят, завържат на сал и аз само да се кача на тях, а те да преплуват реката, за да дойда да се срещна с теб, за да беседваме.

Неверникът казал:
- Ти чуваш ли се какво говориш! Как може всичко това да стане само?

- Щом толкоз дребна работа не може да стане сама, как е възможно тази Вселена, Слънцето, Луната да се движат без да се сблъскат? Дните и нощите да се сменят едни след други, без да се объркват и всичко това да става без да бъде подчинено и ръководено от някого?! - рекъл Абу Ханифе.

След това неверникът казал:
- Покажи ми Аллах!

Абу Ханифе взел чаша мляко и казал:
- Покажи ми маслото в това мляко, като знаеш, че в млякото има масло, но то не се вижда. Така знай, че има Аллах, но Той не се вижда.

- Какво прави в момента Аллах? - попитал неверникът.

Имам Абу Ханифе, който бил седнал на по-ниско място от неверника казал:
- Слез и ела да седнеш на моето място, а аз ще мина на твоето.

Така неверникът и Абу Ханифе си разменили местата. Тогава Имам Абу Ханифе рекъл:
- В момента Всевишният Аллах те свали долу, а мен ме качи горе!

Когато неверникът чул тези мъдри думи, изрекъл:
- Ешхедю ен ля иляхе иллеллах - свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и станал мюсюлманин.