Един ден Малик бин Динар срещнал едно детенце, което си играело с пръст, като ту се смеело, ту плачело.

Той решил да му даде селям, но в душата си почувствал гордост и се отказал. После упрекнал своята душа:

- Ей, лоша душа! Пратеникът /с.а.в./ даваше селям както на големите така и на малките. А коя си ти, че виждаш в себе си нещо голямо?...

След това се приближил до детето и му дал селям.

Детето повдигнало влажните си очички и казало:

- Уе алейкесселям уе рахметуллахи уе беракятюх, о, Малик бин Динар!

Малик, който останал изумен казал:

- О, детенце! Как ме позна, след като до сега не си ме виждало?

Детенцето, което наистина било много мъдро отговорило:

- Моята душа се е срещала с твоята в света на душите, а сега Всевишният Аллах ме запозна с теб…

Малик, който разбрал, че в това дете има нещо, запитал:

- Каква е разликата между ума и душата?

Детенцето със сладка усмивка казало:

- О, Малик! Душата бе тази, която ти пречеше да ми дадеш селям, а разумът те подтикна да ме поздравиш…

- Добре, а защо си играеш с пръстта? – запитал Малик.

- Защото от нея сме сътворени и отново в нея ще се превърнем.

- Виждам, че когато си играеш с нея, ту плачеш, ту се смееш!…

- Да, така правя. Когато се сетя за мъчението на моя Господ, аз плача. А когато се сетя за Неговата милост, аз се смея…

- О, чисто създание! Какъв грях имаш ти, та плачеш? Ти си невинно!...

- О, Малик, не говори така! Аз постоянно виждам как майка ми разпалва големите дърва с малките. Затова плача!...

Думите на детето се забили като остри стрели в сърцето на Малик, който се сгромолясал на земята и започнал да ридае…

Ах, ах! Какво да кажем ние, които изцяло сме отдадени на този свят? Нито в очите ни има сълзи, нито трепет в сърцата ни! О, горко ни!...