Каталог на статиите

Главна » Статии » РАЗНИ » РАЗНИ

Защо на човека е било дадено усещането за его?

  

Его означава човек да бъде способен да усеща собственото си съществуване и отличителни черти, приписвайки си собствено АЗ или притежаване на себе си.

Както знаете, въпреки че човекът може да каже „моята овца”, на овцата, която той пасе, овцата не може да каже „моя крак” за собствения си крак. Слънцето също не може да предяви претенция за планетите край него, които биват озарявани от лъчите му. 

А защо на човека е била дадена тази привилегия?  Каква е причината той да казва: моя ум, моите ръце, моето дете, моята градина, моята овца и т.н.? Отговорът е, защото той е наместник на земята.

Но пък наместникът е под управлението на Владетеля. Той действа от Негово име. Когато той казва „Моят имот, моите вещи”, той никога не забравя истинския собственик на имота и на вещите. Изказването му е като на войник, който казва: „моята пушка” или „моята спалня”.

Егото е огромна благодат и капитал, дотогава, докато то се използва по подходящ начин и се действа в името на Владетеля на Вселената, като човек си напомня, че е наместник на земята; дотогава, докато използва това, което му е поверено по Неговия път; дотогава, докато той не е зает със собствените си страсти и не се възгордее от нещата, които върши; дотогава, докато усеща значението на „този, който познава себе си, познава също и своя Господар”; дотогава, докато прави от „Аз” ключ към „Него”; дотогава, докато знае, че когато хвърля торове в почвата, не прави нищо по-различно от вятъра и че когато напоява своята градина, той наподобява задължението на дъжда; дотогава, докато той не забравя, че е раб във владението на Аллах, като всичко останало; дотогава, докато е способен да каже: „Той е Този, Който ми е дарил живот, Който е създал всички тези създания от нищото; дотогава, докато знае, че безусловното съществуване е присъщо на Него; Дотогава, докато казва: „Всезнаещ е Този, Който ме кара да знам и е Всемогъщ Този, Който ми дава сила”; дотогава, докато оценява всички качества, всички способности и всички навици, които се преписват на него в този смисъл.

И все пак Вселената е съставена от множества от онези, които са били държани настрана от „егоцентризма”! Небето не се гордее със своята висота; почвата е тъпкана, но тя не обръща внимание на това; за луната не е проблем да обикаля около земята; славеят не възхвалява себе си, затова че притежава хубав глас, а пчелите не се гордеят с меда си... Защо? Отговорът е незабавен: Защото никой от тях не притежава ЕГО.

Всяко същество, което е държано настрана от егото, от една страна е в лишение, но от друга страна е било предпазено. Например, ако слънцето можеше да каже „Аз” навярно би могло да извърви по-дълъг път в познаването и любовта към Всевишния. Въпреки това, ние няма как да знаем; а може би то би претендирало за величие, би повярвало в своята сила и мощ, би се гордяло със своите планети и би се хвалило със светлината си... Това би била ужасна ситуация за него... Ала сега то понася задълженията си по подобаващ начин, предпазено от небрежност и далеч от отклоняване от правия път...

Също така съществува и света на меляикетата. Те са освободени от себелюбие. Те не са замесени никога в горделивост, ревност и завист. Дори тези неподдаващи се на бунтове създания обичат в пъти повече онзи, който служи по-много на техния Господар. Човекът също има тази способност, но най-често я използва погрешно. Той е сърдечно привързан към този, който хвали повече неговия баща или дядо. И все пак името на нашия Господар стои много по-високо от всяко друго име. Тогава защо не ръкопляскаме на онези, чието служене е по-добро и бягат по-бързо към Него от нас?

Отговорът на този въпрос е също ЕГО. За да бъдем по-точни, това е неправилното използване на ЕГОТО. 

 

Категория: РАЗНИ | Добавил: iyicocuk (12.10.2013)
Разгледали: 527
Всички коментари: 0
Коментари могат да добавят единствено регистрирани потребител
[ Регистрация | Вход ]