Каталог на статиите

Главна » Статии » РАЗНИ » РАЗНИ

Прошката

Изправяни пред многократни ситуации и изпитания, сме свикнали да даваме шанс някому или обратното, на нас да ни се дава възможност. Получава се нещо като втори дубъл, с право на заличаване на предишната грешка и поправяне на момента, в който сме сгафили.

Оказва се, че в живота всеки има право на грешки, още повече, че те могат да бъдат пренебрегнати. Разбира се, че много зависи от човека, който е срещу вас и който ще реши да преглътне неловкия момент и да прости. Защото, за да се даде втори шанс на някого, то предварително трябва да се прости прегрешението му.

Има различни хора, затова всеки е интересен по своему - разни хора, разни идеали. Тези, които не са склонни да дадат своята прошка, не са научени да прощават. Никой не е съвършен и затова сме простосмъртни, за да се учим и поучаваме от греховете си. А когато може и да се прощава, то може да се цени човешкото у човека. Освен че е нужно опрощението като важен приоритет в човешките отношения, от необходимост е съхраняването на предишните отношения. В природата ни е да създаваме приятелства, те да бъдат изпитвани и запазвани във времето, защото човек без приятели е все едно дърво без корени. Истинският приятел умее да прощава, затова е и приятел. Времето по този начин проверява здравината на дружбата - чрез безрезервната прошка. Едва ли някой се е замислял колко сплотява един такъв жест взаимоотношенията. В него са скрити посланията на отдаденост, любов и задружност, които спомагат пропуканата стена да възстанови предишния си облик с времето. Вторият шанс е надеждата предишните отношения да укрепнат повече и сторените грешки да бъдат поправени. Когато не се даде последваща възможност, никога няма да се разбере какво би следвало след това. Човек винаги трябва да получава своя спасителен пояс. За да има шанс да заличи уж непоправимото и да докаже, че всичко е поправимо, стига да има протегната ръка за втори шанс. Без да осъзнаваме, в ситуации на силна афектираност, прибързано отстрелваме необмисленото си решение, като сами правим грешния ход. Тогава не някой друг, а самите ние сме в голяма грешка.

Прибързаността е лош съветник, особено ако тя е примесена с изключително темпераментна и емоционална натура. Тогава се получава едно буре с барут. Неслучайно търпението е най-добрият коз в живота. Привидно наранени от постъпката на някой близък, ние правим така, че не искаме да намерим решение на проблема, а сами сипваме масло в огъня и усложняваме живота си. Да не изслушаш и да не простиш разкаяния грях е по-голям грях. Малко са хората, които имат доблестта да признаят в очите какво са прегрешили и да помолят за втори шанс. Малко са, защото не всеки дръзва да преодолее страха от самопризнанието и да го каже гласно. Както е казано - признат грях е половин грях, но до този момент е трудно да се стигне. Не е лесно, тъй като на карта е заложено бъдещето на една връзка или едно приятелство. Съмненията, че извършеният грях е непростим, пораждат премълчаването. Така могат да минат години, без да се спомене дори за него. Единственото, което остава с времето, е тежкото бреме от несподеления грях. Няма родител, който да не възпитава в добродетели своето дете. И когато колелото се завърти и кръговратът на живота направи от децата родители, те учат наследниците си на запомнените уроци от настойниците си. Един от тези уроци е да се прощава, независимо от нанесената болка и обида. Когато простиш, ти ставаш по-добър от преди. По този начин се дава урок на човека до теб, като се доказва колко много държиш на него и как доверието може да бъде наново скрепено. Втори шанс, поместен във втори дубъл на сцената на живота - всеки един има право на това. Не само защото сме хора и е допустимо да грешим, а и защото е морално право да имаме възможността да поправим грешката си.

Категория: РАЗНИ | Добавил: ikra (25.02.2014)
Разгледали: 475
Всички коментари: 0
Коментари могат да добавят единствено регистрирани потребител
[ Регистрация | Вход ]