Скъпи вярващи! Този, който смята, че смъртта е последният етап на съществуването, след който няма да има равносметка, нито Рай или Ад, нито живот след това, допуска голяма грешка. Ако беше така, не би имало мъдрост, с която да започне сътворяването и съществуването и всички хора биха били еднакво спокойни след смъртта. Вярващият и неверника биха били в еднакво положение: убиецът и неговата жертва, потисника и потискания, смирения и непокорния, прелюбодеецът и онзи, който пази целомъдрието си и т.н. Това е вярата на политеистите, които са по-лоши и от животните. Единствено човек, който е без срам и без разум би изказал подобно становище. Аллах казва:

„Неверниците твърдят, че не ще бъдат възкресени. Кажи: „Не, кълна се в своя Господ, ще бъдете възкресени, после ще бъдете известени за вашите дела. За Аллах това е лесно.”

(сура Тагабун: 7)

 Също така казва: „И дава той пример на Нас, а своето сътворение забравя. И казва: „Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?” Кажи: „Ще ги съживи Онзи,  Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява.”

 (сура Йа Син: 78-79)

Смъртта е състояние, при което душата се отделя от тялото. След като тя излезе, човекът се пренася от един свят (земния) в друг (отвъдния). Неговата  книга с делата се затваря и повече няма възможност за разкаяние. Пророкът (с.а.с.) казва: „Аллах приема покаянието на Своя раб докато настъпи смъртния час (т.е. когато душата напуска тялото).”

(Ат-Тирмизи)