Не съществува вяра в Отвъдния живот при религиите, които се свързват с доктрината на прераждането, с изключение на известен период като преходен стадии между отделните животи на този свят. Както обяснихме в предходната част, това погрешно схващане твърди, че хората се връщат на земята след всяка смърт, и че този процес на преобразуване е непрестанен.

Според произлезлият от тази идея Хиндуизъм, хората постоянно се прераждат в едно от различните съсловия, в зависимост от това какво добро или зло са извършили в преходния си живот. Добре известно е че разделението на касти все още преобладава в индийското общество. Каквото и да постигнат през живота си, те не могат да сменят своята каста. Ако си роден като господар, непременно ще умреш като такъв; ако си роден слуга ще умреш като слуга. Вярва се, че това, което хората са направили в предходните си животи, е определило в каква каста ще се родят. Между другото, някой, който в настоящия си живот е господар, ще се прероди в още по-висша каста в следващия си живот, ако има добри дела. И още, според това погрешно разбиране, ако някой има „доба карма”, той всеки път ще се преражда в по-висша каста, а най накрая ще достигне до най-високата степен – Брамин – свещеник. Твърди се, че ако някой прави добри дела, по време на живота си като Брамин, той не ще се върне отново на този свят. За него „кръговрата на живота” е приключил и той е „достигнал Нирвана”. Според тази концепция да се „достигне Нирвана” означава, че човек е отхвърлил всички земни страсти и се е завърнал при душата на Брахман, който се описва като „душата на света”, и се е слял с нея. В Индуските религии, това се смята за най-върховното щастие, което душата може да изпита. Впрочем, според това погрешно виждане, макар че човек може да прави добро през цялото време откакто се е родил, това никога не ще го заведе до отвъдния живот. Той ще се завърне и ще се слее с душата на Брахман.

В някои будистки източници ни се дава следната информация за състоянието след смъртта: Независимо дали човек се преражда в Рая или в едно от различните нива на Ада, формите на съществуване в тези места са преходни, тъй като Рая и Ада са на земята и не са вечни.
По подобен начин в Хиндуизма, периодът от време, при който индивидът остава на тези места, зависи от количеството на добрините и злините, които е извършил на земята.
Когато предписаното време изтече, човек се завръща отново на земята. Раят и Адът не са нищо повече от временни равнища на съществуване, където действията на индивида на земята получават заслуженото си.

Както става ясно при кармата се вярва в съществуването на нещо подобно на Рай и Ад, където хората получават отплата за делата си. Въпреки това, тъй като това вярване не произтича от истинна религия, то съдържа множество противоречия и подвеждания. Най-напред, счита се, че Раят и Адът са преходни, а не вечни – това, което ни казват истинските религии.

Най-нелогичната гледна точка на тази идея е вярването, че тази цялостна система работи от само себе си. Казано с други думи съществуването на Създател, Който е сътворил живота на тази свят, Който е създал Градината и Огъня, Който възнаграждава или наказва хората за техните постъпки, е отхвърлено. Това е изключително нелогично и напълно неприемливо предложение. При липсата на Творяща сила, която управлява справедливо, на върховна мощ, способна да създаде Рай и Ад, всяко твърдение, че хората ще отидат в Рая или Ада е неприемливо за нашия разум и съзнание. Още повече, освен тези вярвания, концепцията за кармата не дава разяснения как са се появили Рай и Ад без наличието на Създател. Тези твърдения са изключително погрешни, запазени като традиция и суеверия.

От това, което разглеждаме по-горе следва, че в религиите, които приемат идеята за карма, вярата в отвъдния живот не съществува. Или пък се споменава за друг свят само като за място, където човек пребивава временно. Но Аллах ни съобщава в Корана, че когато хората поживеят на земята на кратко време, те ще останат в техния „истински дом” – отвъдният свят, завинаги. Всички хора след като са живели на този свят средно около 60 – 70 години, ще получат заслуженото си в Дженнета или Джехеннема за всичко, което са извършили по време на периода, прекаран на земята. Това е обяснено в Корана както следва:
„Този, земният живот, е само забава и игра. А Сетният дом е вечният, ако знаят.”

Вярата в Отвъдното е един от стълбовете на Исляма.
Ето защо за мюсюлманина е немислимо да приеме истинността на каквато и да е религия, която отрича съществуването на друг свят, или да се ръководи от подобна такава. Тези, които приемат суеверно вярване от този вид на базата на хорски приказки, като симпатизиране или като следствие от поредната им прищявка, трябва да си спомнят това. Аллах описва съдбата на тези, които отричат съществуването на Ахирет със следните думи:
„А които взимат за лъжа Нашите знамения и срещата с отвъдния живот, делата им пропадат. Нима ще им се въздаде за друго освен за онова, което са извършили?”

Както виждаме от този айет, онези, които отхвърлят словата на Аллах и отричат съществуването на отвъден свят ще получат отплатата си. Дори делата на подобни хора да са добри; ако те не са ги извършили с цел да спечели задоволството на Аллах и милостта Му, с цел да се достигне Рая, а по-скоро, за да получат по-добър живот в следващото прераждане, те не ще достигнат одобрението на Аллах, докато Той не пожелае това.