В Свещения Коран се казва: «И когато добрината идваше при тях, казваха: “Наша е тя!”, а сполетеше ли ги злина, приписваха я на Муса и на онези, които са с него. Ала злочестието им е от Аллах, но повечето от тях не знаят. И казаха: “Каквото и знамение да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.” И им изпратихме потопа и скакалците, и въшките, и жабите, и кръвта - очевидни знамения. Но се големееха и бяха престъпни хора.» (Коран; 7: 131-133)

Създателят е Този, Който се разпорежда с Вселената, със съдбите на хората, с всичко случващо се. Следователно, едно от условията на вярата е, че Бог е Творецът на всичко – добро и лошо. Моментално възниква въпросът: „Доброто е от Бог и Той не желае лошо за хората, но защо тогава е създал злото?”

Отговорът на този въпрос се състои в няколко аспекта:

Първо: Ако Бог бе сътворил само добри неща, то това би означавало, че Той не е в състояние да сътвори и лошото, което означава, че Той, Пречистия, не може да върши всичко. Това е немислимо за Всевишния, Превеликия, защото в Свещения Коран се повелява: «Всичко на небесата и всичко на земята прославя Аллах. Негова е властта и Негова е възхвалата. Той над всяко нещо има сила.» (Коран; 64: 1)
Логически това също е невъзможно, тъй като ако Бог не бе способен да създаде лошото, той не би бил способен и за много други неща.

Второ: В сътворението на лошите неща има мъдрост. Едно от тях се състои в това, че на хората се дава възможността да разберат и да преосмислят стойността на добрите неща, докато изпитват вкуса на лошите. Друга мъдрост е, че Създателят изпраща изпитание на хората, което те приемат като лошо, но всъщност, то е добро за тях: «И може да мразите нещо, а то да е добро за вас...» (Коран; 2: 216)

Трето: Бог изпраша лоши неща на хората, за да ги предупреди, че са сгрешили в своите дела, в начина им на живот, в тяхното поведение... Това е Сунната на Всевишния. Създателят не обича гнета и развалата, а когато се появи сред хората и те не се вразумяват по друг начин освен чрез наказание, Той им го изпраща. Ако не беше така, ако угнетителите не бяха озаптявани, ако виновните не бяха наказвани, щеше да има голяма несправедливост - Бог щеше да бъде несправедлив, което е немислимо - а и по земята щеше да се разпространи развалата.
Следователно, Бог е сътворил хората да живеят щастливо на този свят, като им е подсигурил всичко необходимо за това. Когато обаче някой човек или група хора се противопоставят на този принцип и започнат да подтискат, да угнетяват, да заграбват чуждия залък - те трябва да бъдат спрени, да бъдат предупредени, че тази Вселена не е тяхна собственост, че не пребивават в нея по собствена воля, те дори не са знаели за съществуването на тази Вселена, докато не са били изпратени на Земята, и те нямат право да се разпореждат с нея както си поискат... Те трябва да се съобразяват с повелята на Господаря на тази Вселена, защото живеят в Неговото владение, а в Неговото владение Господарят е единствено Той!

Когато даден народ или човек извърши престъпление, то не остава незабелязано от Създателя. Това е принцип, който съпровожда човечеството от самото му начало. Примерите от историята са прекалено много. Тук ще обърна внимание на един от тях - това е примера с древните египтяни, които под предводителството на фараона сеели развала и угнетявали евреите.
Фараона и неговите поддръжници се отнасяли несправедливо към евреите, поради което Бог изпратил наказание върху угнетителите. Въпреки предупрежденията на Муса, тези хора не повярвали в силата и могъществото на Всевишния. По тази причина те били наказани: «И наказахме хората на фараона с години (на суша) и с недоимък от плодове, за да се опомнят.» (Коран; 7: 130)
Това е първото, най-лекото наказание от Създателя - може би хората ще размислят, ще разберат, че прехраната им, уюта, в който живеят, съдбата им, не се намира в собствените им ръце; може би ще осъзнаят, че противопоставянето на Бог е безсмислено и пагубно за тях…
Но когато погледнем положението на съвременниците ни, ще съзрем, че сякаш положението на хората с нищо не се е променило - лесно ще открием хора, които приличат както на Муса, така и на фараона. Следователно, не е трудно да направим аналог и с бедствията, които са сполетели хората на фараона. Необходимо е обаче да се вземе поука както от историческите факти, така и от бедствията, които ни връхлитат днес. Не е необходимо да обвиняваме някого, че е лош човек или угнетител. Необходимо е всеки един от нас да преразгледа личния си живот и всеки сам да направи своята равносметка, да се опита да подобри връзката си с Бог, да се постарае да се противопостави на ширещия се морален крах, да промени собствения си начин на живот, който не съответства на волята на Владетеля на Вселената, както и да се постарае да бъде в полза на обществото... Това е, което всеки трябва да направи. След което да поиска прошка и милост от Създателя, но не само на думи. Преди всичко трябва да повярва и осъзнае, че Той е Единствен, Който се разпорежда с всичко - живо и неживо. След това думите и делата да са сходни с това убеждение, да има постоянство в ибадета (богослуженията) и вярата, да има сходство между вярата и начина на живот.
Голяма грешка ще бъде, ако хората се опитат да изпробват до колко силно може да бъде Божественото наказание, защото човешките възможности са крайно ограничени.

- Единственият изход от кризата е подновяване на добрите отношения с Бог и придържане към моралните ценности.

- Място или град, в който има разразила се епидемия, да не се влиза в него, а който се намира вече там - да не го напуска. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: "Ако чуете, че на някое място има чума - не влизайте в него, а ако вече се намирате там - не излизайте от него."

- Който вече е болен не трябва да влиза в контакт с онзи, който е здрав. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва: "Нека болният да избягва посещения при здрав."