НАЙ-ВАЖНОТО КАЧЕСТВО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ПРИТЕЖАВАТ ПРИЗОВАВАЩИТЕ

- ОБИЧ -

Първо, всеки човек трябва лично да живее религията и трябва да бъде за пример в работата си, отношенията си и държанието си. Най-важното качество на тази образцова личност според мен е обичта. Ние сме общност (умма) на Пророка (с.а.с.), който казваше: „Моята общност, моята общност!", когато още дойде на бял свят; който казваше „общността ми!" преди да каже „моята майка"; който казваше „моята общност!" преди да каже „моите деца, моите внуци!"…

В думите „моята общност", най-голям дял може би принадлежи на периода в крайните времена, тоест в които живеем ние днес. Един баща обича всичките си деца, но той се грижи най-много за това, което е смъртно болно и се сеща по-често за него, отколкото за другите. Сърцето му бие по-силно за него... Ето защо трябва добре да помислим за това, какво значи за нас „моята умма!" Как чувстваме обществото? Изпитваме ли в сърцата си болка от греховете и неподчинението, които хората от нашата общност извършват?! Склонни ли сме да простим, отколкото веднага да нагрубим?! Кои са думите, които най-често използваме в обръщенията си към джемаата?...

Скъпи приятели, знайте, че не бива да смесваме неподчинението (извършването на прегрешение) с куфр (неверие, богохулство). Думите неподчинение и грях се използуват за вярващите, а атеистите не се споменават заради тяхното неподчинение или грях; те се посочват с техния куфр и ширк (обожаване на идоли, приписване на съдружници на Всевишния).

Неподчинението и греха са твърде ясни и няма съмнение за тях. Трябва да се знае и това, че човекът, който ги извършва не губи качеството да бъде член на „общността" на Пророка. Този човек се нарича грешник. Това качества се губи единствено при извършване на куфур. 

Уважаеми призоваващи, не си ли струва да помислим и от друга гледна точка - ако Пророка Мухаммед (с.а.с.) беше жив, как щеше да се държи към неподчинението на общността си? Дали щеше да им обърне гръб или щеше да се опита да ги излекува, като им обясни по най-добрия начин? Щеше ли да се отрече от тях или щеше да им даде благ съвет? Всеки мюсюлманин, особено онези, които искат да служат на религията, трябва да бъдат наясно с това. И двата начина на предаване на посланието на исляма, които са:
1. Казване на добрите новини за обещано щастие
2. Заплашване с наказание
Трябва да се използват заедно и умерено. Защото и двата нараняват сърцето, когато единия начин е повече от другия. Прекаленото заплашване води до отчаяние, докато многото обещания довежда до мързел и грях. Затова нека се стремим към баланса.

В действителност, човекът, който иска да помага на хората от 21 век, трябва да се освободи от погрешното мислене и разруха на това хилядолетие. Той трябва да излезе от блатото, за да може да подаде ръка на други хора, които са в него. Тази задача не може да бъде свършена бидейки в калта, разберете това нещо!

Всеки човек трябва да поеме своята отговорност. Навярно тази задача може да бъде изпълнена дори с малко знание! Защото всеки може да научи нещо, които не знае и да го предаде на някой друг. Или може да заведе човек при друг, по-знаещ. Ала тази задача не може никога да бъде извършвана без обич.

Човек, който няма милост не може да помага на другите.

Човек без топлота е безсилен.

Човек, който няма доброта, не може да съчувства на хората.

Ние не можем да кърмим някого, можем да го прегърнем с майчина обич.

Ала трябва да внимаваме много, защото има и друга опасност – чрез нашите думи или дела да го „убием” дори и от доста голямо разстояние! 

Всевишният да ни напътства!