В Съдния ден всички хора, които някога са живели на този свят, ще бъдат събрани пред Аллах, за да изчакат Неговото решение за всичко, което са направили или казали през живота си. През това време слънцето ще е много близо до хората. Те ще искат да избягат от неговата горещина, но няма да има сянка или подслон, където да отидат и ще започнат да се потят в зависимост от греховете си. Колкото повече грехове има един човек, толкова повече той или тя ще се поти. При все това през този мъчителен период седем групи от хора, които са споменати в хадис, ще бъдат напълно защитени от слънчевата топлина и ще бъдат предпазени. Тези хора ще се възползват от единствената налична сянка в този ден и това ще е Сянката на Аллах. Те ще се радват на такава чест поради своята богобоязливост и подчинение на Аллах, когато са били на този свят. Пророкът е казал:
„Има седем групи хора, които ще бъдат под сянката на Аллах, в Деня, когато няма да има друга сянка освен Неговата:
1. справедлив управник
2. младеж, който е прекарал младостта си в ибадет към Аллах (С.Т.)
3. човек, чието сърце е привързано към джамиите
4. двама, които се обичат заради Аллах, срещат се заради това и се разделят за това
5. мъж, който е повикан от красива жена с положение в обществото (за извършване на зина), но той е казал: ”Страхувам се от Аллах”
6. човек, който дава садака скришно, така че лявата му ръка не знае какво е дала дясната;
7. човек, който насаме споменава Аллах и при това очите му се напълват със сълзи.”

В този хубав хадис, Пророкът (с.а.с.) говори за малки действия, от които произтича толкова голяма награда: сянка в Деня, когато няма да има друга освен Неговата сянка, т.е. сянката от Неговия Трон. На пръв поглед това може да не изглежда много, но когато размислим върху следния хадис:
„На Съдния ден слънцето ще се приближи толкова много до хората, така че ще бъде на разстояние една миля (1.6 км). Хората ще плуват в пот според делата си, някои ще бъдат в пот до глезените, други до колене, някои до кръста, а някои ще имат юзда от пот (и когато казал това Пратеникът на Аллах поставил ръка в устата си).”

Сега нека проучим характерните особености и добродетели на тези седем категории хора, които ще заслужат такова извисено положение в Съдния ден. 

1. Справедлив управник:
Идеята за справедливостта в исляма е много важна и това е нещо, което управника-мюсюлманин и управлявания, трябва да прилагат във всички случаи без изключение. Справедливост означава да се даде на всеки това, което заслужава: мюсюлманин или не-мюсюлманин, близък или чужд, приятел или враг. Аллах казва:
„…И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта!” (сура Маиде:8)

За съжаление, дори ако приемаме това на теория, бързо го забравяме на практика. Ето защо разбираме, че когато говорим за нашите приятели и любими хора, ние ги хвалим без причина, а когато говорим за онези, с които сме в разногласие, не виждаме нищо добро в тях и само изтъкваме лошите им качества. Пророкът (с.а.с.) е казал:
„Аллах не благославя народ, сред който на слабия човек не се дава правото му.” (ат-Тирмизи)

Разбирането за справедливост е най-важно за управника, защото той е отговорен за народа си и е основният източник на справедливост по земите си. Поради тази причина управникът специално е споменат като един от седмината, които ще бъдат възнаградени със Сянката на Аллах.

2. Младеж, който е прекарал младостта си в ибадет към Аллах:
Великият учен Айюб Ас-Сактиияни е заявил:

”Най-големия успех за младежа е Аллах да го насочи към учен от Сунната (да учи под негово ръководство).” 

Несъмнено за един младеж е огромна благодат от Аллах да бъде напътен към ибадет и приятелство с праведници, тъй като по време на младостта човек е най-поддатлив на изкушенията на живота и предразположен да се отклони от пътя на исляма. Това става очевидно, когато погледнем обществото около нас и видим, че повечето от земните развлечения, като музиката, игрите, клубовете, модата и т.н. са специално насочени към младите.

Много често чуваме как им се казва: „Вие сте млади веднъж, не пропилявайте младостта си, а се забавлявайте!” 

Така много мюсюлмани в наши дни пропиляват младостта си, като си мислят, че ще се молят, ще носят хиджаб, ще отидат на хадж и т.н., ала чак когато остареят, сякаш Аллах им е гарантирал дълголетие! Колко добре ще направим, ако обърнем внимание на съвета на Пратеника (с.а.с.), когато той е казал:
„Възползвайте се от пет неща преди други пет:
- от младостта преди старостта
- от здравето преди болестта
- от богатството преди бедността
- от свободното време преди заетостта
- от живота преди смъртта.”

3. Човек, чието сърце е привързано към джамиите:
В Сунната има голямо насърчение към мъжете да се молят в джамиите и наградата, свързана с това е огромна. Не само че такъв човек става достоен за Сянката на Аллах в Съдния ден, но също и: ”с всяка една стъпка (към джамията) той е издиган с една степен и му се опрощава един грях. По време на намаза меляикетата не престават да се молят за него, дотогава, докато той остане на мястото си като казват: ”О, Аллах, благослови го. О, Аллах, смили се над него…”

(ал-Бухари)

Трябва да се подчертае, че въпреки многото хадиси, които насърчават мъжете да бъдат привързани към джамиите, това не значи, че ислямът е религия, която е затворена в джамиите, както много хора си въобразяват. Точно обратното, джамията трябва да е в центъра на мюсюлманското селище и тези, които отговарят за нея да я превърнат в гостоприемно убежище за мюсюлманите.

4. Двама човека, които се обичат заради Аллах, срещат се и се разделят заради това.
Всевишният Аллах казва:
„Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани!” 

(сура Худжурат:10)

Взаимната обич в името на Аллах е една от големите врати, които водят към доброто на Ахирета и причина да се изпита сладостта на вярата на този свят. Да обичаш друг човек заради Аллах означава, че мюсюлманинът не обича човека освен поради истинската му вяра. Ето защо няма значение как изглежда този човек, как е облечен, дали е богат или беден, от къде идва, или какъв е цветът на кожата му - може би вие не харесвате нищо в него, но го обичате заради вярата му в Аллах: това означава да обичаш в името на Аллах. Той (С.Т.) казва в свещен хадис (кудси):
„Онези, които се обичат взаимно в името на Моето Величие, ще имат минарета от светлина и ще им завиждат Пророците и шехидите.”

Представете си да ви завиждат избраните Пратеници на Аллах и онези, които са били убити по Неговия Път! Такава е наградата за тези, които се обичат едни други заради Аллах.

5. Мъж, който е съблазнен от красива жена с положение в обществото, но той казва: ”Страхувам се от Аллах”
Аллах казва:
„И не пристъпвайте към прелюбодеянието! То е непристойност и е злочест път.”

(сура Исра:17)

Този свят е пълен с изкушения, които водят към горене в Огъня и измежду тях е онова, което идва от жените. Много мъже са унищожили душите си, като са попаднали в примката на женската съблазън, поради което Пророкът (с.а.с.) е предупредил уммета си специално за това. Той е казал:

Най-важното средство, от което се нуждаем, за да защитим себе си от това и от други изкушения в живота, е страхът от Аллах. Този факт е споменат в следния айет:
„За който се е страхувал да не застане пред своя Господ (с грях) и е въздържал душата от страстта.”

(сура Назиат:40)

6. Човек, който е давал милостиня скришом, така че лявата му ръка да не знае какво е дала дясната:
Това описва човек, който е достигнал висока степен в това да предпази себе си от показност и самоизтъкване в ибадета. Да се изтъкваш означава да правиш нещо, за да спечелиш похвала и признание от хората. Този грях унищожава всички ползи, които са заложени в праведните дела и води до сериозно наказание, за онзи, който го извърши. Това е особено опасно, защото е в човешката природа да искаме и да се радваме на хвалбите на другите. Следователно трябва много да внимаваме намеренията ни да останат чисти, когато извършваме добри дела (такива като милостинята). Аллах казва:
„О, вярващи, не проваляйте своята милостиня с натякване и обида, както онзи, който раздава своя имот за пред хората на показ, а не вярва в Аллах и в Сетния ден!” 

(сура Бакара:264)

7. Човек, който споменава Аллах насаме и тогава от очите му потичат сълзи:
Нашият Пратеник (с.а.с.) ни е информирал:
„Ако вие знаехте това, което аз знам, по-малко бихте се смели и повече бихте плакали.”

Да се плаче не е израз на малодушие! Пророкът, който е бил най-превъзходното от всички създания, е плакал, както и всичките му сподвижници. Сълзите са истински израз на страха от Наказанието на Аллах и на нашата искрена обич и страхопочитание към Него.

Но колко често си спомняме за Аллах, когато сме сами и трогваме ли се до просълзяване? Колко много се смеем, а колко малко плачем? Пророкът е казал:
„Няма нищо по-любимо за Аллах от две капки и от два белега: сълза, проронена от страх към Аллах и капка кръв, пролята по пътя на Аллах. И по същия начин за двата белега: белег, получен по пътя на Аллах и белег, получен при изпълнението на един от задължителните ибадети към Аллах.”

(ат-Тирмизи)

Накрая чрез тези седем групи хора, посочени в хадиса, на нас са ни дадени ясни пътепоказатели към пътя за постигане задоволството на Аллах. И така вие трябва да посветите себе си, за да бъдете един от тези седем, тъй като несъмнено ще бъдат щастливци онези, които получат Сянката на Аллах в Деня, когато няма да има друга сянка освен Неговата.

Сп. ИКРА