След време дошли доверени хора от Хумус и Умар /р.а./ им рекъл:

- Напишете ми имената на вашите бедни, за да им дам помощи.

Те му изброили бедните:

- Еди кой си, еди кой си… и Саид ибн Амир.

- Кой е този Саид ибн Амир? –попитал Умар /р.а./.

- Той е нашият Валия! –отговорили те.

- Вашият Валия беден ли е?!

- Да, заклеваме се в Аллах, че той прекарва дългите си дни без дори да пали огън в къщата си!

Умар /р.а./  се разплакал и сълзите намокрили брадата му. След това решил да му изпрати хиляда динара. Динарите ги сложил в една чанта и казал:

- Предайте му селям от мен и му кажете, че Повелителят на правоверните му е изпратил тези пари за неговите нужди.

Занесли чантата с парите при Саид и той погледнал в нея, и какво да види – динари! Той отстранил парите от себе си и започнал да цитира следния айет: " Иння лилляхи ве иння илейхи раджиун ” /Ние принадлежим на Аллах и естествено при Него ще се завърнем/.

Все едно, че го било сполетяло някакво нещастие или пък, че се бил сблъскал с нещо много важно. Защото този айет се произнася, когато някой го сполети нещастие.

Съпругата му дошла разтревожена и рекла:

- Какво ти е Саид! Да не е умрял Повелителят на правоверните?  

- Нещо по-голямо от това!

- Да не се е случило нещо с мюсюлманите?

- Не, още по-голямо!

- Какво е това по-голямо нещо?!

- Светът влезна в моята къща, за да ми развали отвъдния живот. Раздорът се настани в моята къща!... –казал той.

- В такъв случай гледай да се спасиш от него! –казала тя, но не знаела за динарите.

- Ще ми помогнеш ли? –попитал Саид.

- Да! –бил нейният отговор.

Саид взел динарите, сложил ги в чанти и ги раздал между бедните мюсюлмани.

Малко след това, Умар /р.а./  отишъл на обиколка в покрайнините на Шам. Когато пристигнал в Хумус, жителите му отишли, за да го поздравят. Всъщност тези хора били известни с това, че се оплаквали от своите Валии.

Умар /р.а./  ги попитал пред Саид ибн Амир:

- Доволни ли сте от вашия Валия?

- Не, той не излиза измежду нас докато слънцето не се издигне! –започнали да се оплакват те.

- О, Саид, какво ще кажеш за това? –рекъл Умар /р.а./.

След като помълчал малко Саид казал:

- Кълна се в Аллах, че не исках да говоря за това, но сега  щом се налага ще го кажа. Моето семейство няма прислуга и затова аз всяка сутрин, когато стана им замесвам тесто, изчаквам го да подкисне и след това им изпичам хляб. После вземам абдест и излизам между народа.

Тогава Умар /р.а./ казал:

- Имате ли други оплаквания?

- Нощем не се занимава с нашите дела! –рекли те.

- О, Саид, какво ще кажеш за това? –попитал Умар /р.а./.

- Кълна се в Аллах, че не исках да говоря и за това, но сега  щом се налага ще го кажа. Аз съм отделил деня за техните дела, а нощта за ибадет /служба/ към Всевишният Аллах.

- Имате ли и други оплаквания? –казал  Умар/р.а./.

- Един ден в месеца не излиза пред нас! –продължили те със своите оплаквания.

- О, Саид, защо така? –попитал Умар /р.а./.

- О, Повелителю на правоверните! Както вече казах,  аз нямам прислуга, а също така нямам други дрехи освен тези върху мен. Един път в месеца изпирам своите дрехи, изчаквам докато изсъхнат и привечер отивам при народа.

- Имате ли още оплаквания? –попитал Умар /р.а./.

- Понякога губи съзнание! –рек-ли те.

-  О, Саид, как така? – попитал Умар /р.а./.

- Когато бях езичник станах свидетел на убийството на Хубейб ибн Адий. Видях как Курайш разкъсва неговото тяло. Преди да бъде убит те го попитаха дали не би искал Мухаммед /с.а.в./ да бъде на неговото място, а той се закле в Аллах и каза, че не иска да бъде на спокойствие при своето семейство в замяна на това дори да се забие един трън в Мухаммед /с.а.в./. Когато се сетя за този ден се замислям дали Всевишният Аллах ще ми прости за това, че не съм помогнал на Хубейб. Затова понякога губя съзнание.

Тогава Умар /р.а./  рекъл:

- Слава на Аллах, че не съм се заблудил в моите възгледи относно Саид!...

След това изпратил на Саид хиляда динара за неговите нужди.

Когато съпругата му видяла динарите рекла:

- Слава на Аллах, Който ни направи богати в следствие на службата, която изпълняваш! Купи ни малко храна и наеми прислуга…

- Да ти кажа ли нещо, което е по-добро от това? –казал Саид.

- Какво е то?! –попитала тя.

- Да ги раздадем на онези, които сега са много по-нуждаещи се от нас, за да ни бъдат дадени тогава, когато ние най-много  ще имаме нужда /в Съдния ден/!

- Как така?!

- Ще ги дадем като един добър заем на Аллах!

- Добре, нека Аллах да те награди за това! – рекла тя.

Той станал и сложил динарите в кесии, след това казал:

- Дайте това на вдовицата на еди кой си, това на сираците на еди кой си, това на еди кой си бедняк, това на еди кое си нуждаещо се семейство…

Така раздал всичките динари…

Нека Всевишният Аллах да бъде доволен от Саид ибн Амир – човекът, който въпреки, че бил беден е предпочел другите пред себе си!!!...