Младият Саид ибн Амир бил един от хилядите, които били излезли извън град Мекка в Теним по покана на знатните от Курайш, за да видят как заловеният от Курайш сподвижник на Мухаммед /с.а.в./ - Хубейб ибн Адий щял да бъде убит.

Поради това, че бил млад той избутал другите и успял да заеме място до знатните от Курайш като Ебу Суфян ибн Харб, Сафван ибн Умеийе и други, които трябвало да заемат първите редици при тържества. Това му позволило да види пленника на Курайш, когото жени, деца и младежи водели окован във вериги към мястото, където щели да го екзекутират. С неговото убийство те целели да отмъстят на Мухаммед /с.а.в./ за мъртвите при Бедир.

Когато тълпата довела пленника до мястото, което било подготвено за екзекуция, снажният Саид ибн Амир се приближил до Хубейб и застанал пред бесилото. Измежду крясъците на жените и децата той чул Хубейб да казва:

- Моля ви, оставете ме преди да умра да изпълня два рекята намаз!

Те му позволили. Тогава той видял как Хубейб се обърнал към Кябето и изпълнил два рекята намаз. После се приближил до знатните от Курайш и казал:

- Заклевам се в Аллах, че бих удължил намаза, ако нямаше да си помислите, че ме е страх от смъртта!…

В този момент Саид ибн Амир станал свидетел как неговият народ разкъсвал жив Хубейб!

Когато народът разкъсвал тялото му, казали:

- Не би ли искал Мухаммед да бъде на твое място, а ти да се спасиш?

Той, облян в кръв, рекъл:

- Заклевам се в Аллах, че не искам да се спася и да бъда на спокойствие при семейството си срещу това да се забие дори един трън в Мухаммед /с.а.в./!...

След този отговор, те вдигнали ръце и започнали да крещят:

 - Убийте го, убийте го!...

От бесилото Хубейб повдигнал очи към небето и казал:

- Господи мой! Не ги забравяй, унищожи ги и не оставяй нито един от тях!...

Така под ударите на копията и мечовете, той дал последния си дъх.

Курайшите се завърнали в Мекка и заети със своето ежедневие скоро забравили за Хубейб и за неговото убийство. Но Хубейб не излизал от ума на младия Саид нито за миг. Той го виждал когато спял в сънищата си, а когато бил буден във въображението си. Спомнял си как откланял двата рекята намаз пред бесилото, а в ушите му кънтяло проклятието, което той бил отправил към Курайш…

Един ден, Всевишният Аллах разтворил гърдите на Саид ибн Амир за Исляма. Той станал между всички и разяснил, че е далеч от греховете, които вършели Курайш, хвърлил техните идоли и казал, че е станал мюсюлманин…

Саид ибн Амир се преселил в град Медина и участвал заедно с Расулюллах /с.а.в./ в битката при Хайбер и в следващите.

След смъртта на Расулюллах /с.а.в./, Саид станал меч в ръцете на Халифа Абу Бекр и Умар /р.а./. Той купил задгробния живот в замяна на  този свят и живял като пример за вярващите. Той е човекът предпочел задоволството на Аллах пред желанията на душата и тялото.

Тези двама Халифа знаели за неговата набожност и честност, затова вземали под внимание неговите думи и наставления.

Когато Умар ибн-ул Хаттаб /р.а./  станал Халиф, Саид отишъл при него и му рекъл:

- О, Умар! Препоръчвам ти, когато се занимаваш с делата на народа да се страхуваш от Аллах, а когато изпълняваш заповедите на Аллах да не се боиш от хората и думите ти да не бъдат в разрез с делата. Най-добрите думи са онези, които са подкрепени с дела!

О,Умар! Интересувай се от състоянието на вярващите, които са под твоя управа. Онова, което желаеш за себе си и за семейството си, желай го и за тях. Което не желаеш за себе си и за семейството си, не го желай и за тях. Обтегни гърди за трудности докато придобиеш истината. Не се страхувай от никакви клюки и упреци изпълнявайки повелите на Аллах!...

Умар /р.а./  казал:

- О, Саид! Кой има сили за това?

- Има сили такъв като теб, който Аллах е поставил начело на общността на Мухаммед /с.а.в./, и който между Аллах и него няма никой! –казал Саид.

След известно време, Умар /р.а./ извикал Саид, за да му стане помощник:

- О, Саид, искаме да те назначим за Валия /губернатор/ в Хумус! –рекъл Умар /р.а./.

- О, Умар! В името на Аллах не ми докарвай тази беда до главата! –рекъл той.

Умар /р.а./  се ядосал и казал:

- Жалко за вас! Натоварвате ме с халифството и после ме оставяте сам. Кълна се в Аллах, че няма де те пусна!

Така Умар /р.а./  го назначил за Валия в Хумус и му рекъл:

- Да ти определя ли малко заплата?

- Какво да я правя? И без туй доходите ми са в повече от необходимото! –рекъл той и отишъл в Хумус.