Несибе /р.а./ е жената сподвижник, която е показала храброст в много битки. Тя е от племето Хазрадж и от знатно Мединско семейство. Родена е около 573 год. по новото летоброене. Майка й се казвала Ребаб бинт Абдуллах, а баща й Мазин бин Неджар. Приема Исляма в Акаба заедно със своя съпруг Зейд бин Асъм. Тя е една от двете първи Медински жени, които стават мюсюлманки.

Несибе /р.а./ е участвала в битките при Ухуд, Хайбер, превземането на Мекка и Хунейн. Взела е участие в Умретул-Каза, договора Худейбие и Прощалния Хадж. Тя не е успяла да участва в битката при Бедр, но е изпратила своите синове. В другите битки е участвала семейно.

След смъртта на своя съпруг, тя се е омъжила за Гуйеййе бин Амр. От този брак има 2 деца – син на име Темим и дъщеря Хауле.

За своето присъединяване към битката при Ухуд и за случилото се в нея, Умму Умаре разказва следното: "Напълних един мех с вода и поех по пътя за Ухуд. Желаех да видя положението на мюсюлманите и да раздавам вода на жадните ранени. Когато пристигнах мюсюлманите имаха надмощие, но после щом неверниците започнаха да вземат превес в битката, аз изтичах при Расулюллах /с.а.с./ и се изправих срещу неверниците, които го нападаха.”

      Тя вече не била жена разнасяща вода и превързваща рани, а вярваща жена, която се бори по пътя на Аллах с лък и стрели в ръка.

      Веднага след като влезнала в съприкосновение с противника, тя получила няколко рани, но въпреки това до края на битката останала "щит” за Пратеника на Аллах. Също така при всеки удобен случай окуражавала своя съпруг и синове.

Врагът от която й страна да нападнел Пратеника /с.а.с./, нейният съпруг и синове веднага се впускали да го защитят, сякаш се надпреварвали.

Хз. Несибе продължава да разказва: "Докато се опитвах да прогоня  езичниците със сабя и стрели получих нараняване. Покрай Расулюллах /с.а.с./ може би имаше десет човека, а може би не. Аз, синовете ми и съпруга ми се сражавахме пред Пратеника /с.а.с./ и отдалечавахме езичниците от него. По едно време Расулюллах /с.а.с./ видя, че нямам щит и каза на един човек, който се намираше до него: "О, притежателю на щит, дай своя щит на тази сражаваща се жена!” Щом този човек ми даде щита, аз започнах да напредвам с по-сигурна крачка срещу врага.

В действителност при битката Ухуд се затруднихме, врагът ни беше на коне, а ние пеш. Ако и те се сражаваха пеш щяха да разберат що е истинска битка!

Когато някой конник ни нападнеше, аз отблъсквах неговата атака с щита. Щом се отвърнеше от мен и се отправеше към някой друг,  аз  размахвах  своя меч и разсичах краката на коня. Конят паднеше ли на земята, Расулюллах /с.а.с./ казваше на моя син Абдуллах: "О, синко на Умму Умаре, помогни на майка си!”

Абдуллах бил ранен на лявата ръка и Мухаммед /с.а.с./ казал: "Превържи раната му!” Хз. Несибе веднага взела парче плат и добре превързала раната, а Расулюллах /с.а.с./ наблюдавал случващото се.

Щом Несибе превързала раната, казала на своя син: "Стани и продължи да се бориш срещу езичниците!”  Чувайки тези думи Расулюллах /с.а.с./ рекъл: "О, Умму Умаре, може ли всеки да се подчини и да издържи, както ти се подчини и издържа?"

В този момент пред Хз. Несибе се изправил един езичник. Расулюллах /с.а.с./, който видял това нещо казал: "Този рани сина ти!” Несибе скочила от мястото си, хванала го и го ранила тежко. Мухаммед /с.а.с./ се засмял и рекъл: "Слава на Аллах, Който освети очите ти като победител срещу езичниците. Ти отмъсти за сина си!”

По време на битката един неверник на име Ибн Камиййе нападнал Пророка /с.а.с./ и го ранил на главата. Несибе щом видяла това положение веднага го атакувала.

В тази битка Несибе /р.а./ получила дванадесет- тринадесет рани. Най-тежка била раната на врата, получена от Ибн Камиййе.  Този път Расулюллах /с.а.с./ повелил на Абдуллах да превърже раната на своята майка и казал: "Нека Аллах да благослови вашето семейство! Степента на твоята майка е по високо от степента на еди кой си. Нека милостта на Аллах да бъде над вас.”

 Тази рана била толкова дълбока, че заздравяла чак след едногодишно лечение.

Един ден Хз. Несибе рекла на Пратеника /с.а.с./: "О, Пратенико на Аллах, отправи молба към Аллах да ме направи твоя съседка в Рая!” Тогава той вдигнал своите ръце и отправил молба: "Господи мой, направи ги мои съседи и приятели в Рая!”

След тази дуа Умму Умаре рекла: "Това е достатъчно за мен. От тук нататък каквото и да ме сполети на този свят няма никакво значение.”

Тя и такива като нея, които са живели с мисълта, че "действителният живот е отвъдният”, са били готови да пожертват всичко свое в името на Аллах и Пратеника /с.а.с./.

За нейната саможертва Пратеника /с.а.с./ е казал следното: "В битката Ухуд където и да погледнех – от ляво и от дясно все Несибе виждах.”

Участието й в битки продължило дори след смъртта на Мухаммед /с.а.с./. Например по времето на Халифа Ебу Бекр в Йемаме един лъжец на име Мусейлеметул-Кеззаб се бил провъзгласил за пророк. Тогава Повелителят на правоверните изпратил пратеници, между които бил и Хабиб – един от синовете на Умму Умаре. Въпреки че Хабиб бил изпратен като пратеник, Мусейлеме го измъчвал и убил. Мюсюлманите помислили, че тази новина ще натъжи Несибе, затова се въздържали да й я съобщят. Но тя научила и радостно рекла: "Слава на Аллах, станах майка на шехид /паднал в борба по пътя на Аллах/!” След това тя се присъединила заедно с Халид бин Уелид към войската, която била тръгнала към Мусейлеме. Въпреки че била надхвърлила 60те, тя се заклела, че ще види смъртта на Мусейлеме.

Тя атакувала със сабя, а до нея се намирал другият й син и тогава видяла как Уахши убива Мусейлеме.

В тази битка Несибе получила много рани и изгубила едната си ръка, но въпреки това тя окуражавала войниците казвайки им: "Напред, само напред в името на Аллах!”

Несибе /р.а./, чийто живот преминал в борба в името на Аллах и Пратеника, умира в Медина и е погребана в гробището Баки, но не е известно кога е починала.

Нека Аллах да бъде доволен от нея!