Каталог на статиите
| Главна » Статии » СТАТИИ |
ИДЕОЛОГИЯТА НА ИСЛЯМА
| Той
очевидно ни отдалечава от екстремистките и взаимноотричащи се идеи на
крайните идеалисти /които се стремят да се откъснат напълно от този
свят и да умъртвят телата си/, но същевременно и от тези на крайните
материалисти /които не вярват в правата на другите/. Затова пък е
приложим за по-широкото мнозинство хора, изповядващи умерени идеи за
успоредното развитие на тялото и душата и за постигането на цялостно
хармонично равновесие. Ислямът не само отстоява равноправието между тези две страни на човека, но и тяхното взаимно допълване, така че едната да не бъде пожертвана за сметка на другата. И ако налага духовни практики и задължения, той показва материалната изгода от тях; когато пък препоръчва действия с практическа полза, той посочва как те могат да служат и като източници на духовно развитие. Ето няколко примера: Целта
на духовите практики е да се приближим до Всевишния, наш Повелител и
Създател, и да получим милосърдието му. Според израза на Свещения
Коран, ние се опитваме да придобием "баграта на Аллах" /2:138/ - да
виждаме с очите Му, да говорим с устата Му, да желаем според волята Му
- накратко, да подчиним изцяло поведението си на Неговата воля и се
доближим до Него дотолкова, доколкото ни позволяват ограничените
човешки възможности.
Да
вземем за пример поста /говеенето/. Вярващият трябва да пости съгласно
предписанията на Корана - такава е волята на Създателя. Да се
подчиняваш на волята на Всевишния е благочестиво, оказва се обаче, че
постенето има двойно преимущество за човека - духовно и материално:
-
Отслабвайки временно тялото, то укрепва духа, очиства го от временните
желания; тогава човек се доближава до небесните създания, които не се
хранят. Той усеща по-ясно своята немощ, мисли за своя Повелител и за
всичко, което Той прави за него. Това са само някои от духовните
аспекти.
От материална гледна точка постът е не по-малко полезен:
-
Стомашните киселини, отделяни от жлезите по време на въздържанието,
убиват много микроби в стомаха; постът калява хората да понасят
лишенията по време на криза, без от това да страдат техните задължения.
Ако
човек пости от чисто материални подбуди, постът му няма никаква духовна
стойност, но ако го прави, за да спечели Божието одобрение,
материалната изгода не се губи.
Без
да навлизаме в подробности, можем да отбележим, че всички други духовни
практики в Исляма оказват същото двойно въздействие, духовно и
материално. Това се отнася и до молитвата, индивидуална или колективна,
до отказа от себе си по време на поклонничеството в Божия дом /Хадж/,
до милосърдието в полза на нуждаещите се, до религиозните и духовни
практики /дори онези, които надвишават задължителния минимум/.
С
други думи, онова, което правим в името на Всевишния, има двойно
значение: то носи духовна полза, без от това да страда материалната.
Ако обаче извършим същото, преследвайки единствено материалната изгода,
постигайки я ще изгубим напълно духовната. Да припомним казаното от
Мухаммед /с.а.с./:
"Наистина делата са според намеренията."
Придавайки
духовно значение на преходните задължения, Ислямът се стреми да укрепи
духовните ценности у човека, който по този начин престава да търси
материалната облага и се стреми единствено към Божието одобрение.
Пророкът
/с.а.с./ казва: "Самохвалството е като многобожието - ширк", а големият
мистик ал-Газали обяснява, че когато се молим или постим, само за да се
изтъкнем, ние отдаваме дан на своето Аз, а не на Създателя. При
изпълняване на съпружеските си задължения, освен от стремеж към
удоволствие, ние можем да се ръководим преди всичко и от
удовлетворението, че извършваме един желан от Всевишния акт, който е
право на съпругата и обязаност на мъжа. Тогава, този акт на набожност
ще заслужи Божието одобрение и ще бъде награден.
Едно
възможно следствие от същата гледна точка върху живота е може би
фактът, че Коранът често използва двойната формулировка "вярвайте и
постъпвайте добре" - простото изповядване на вярата, без обличането й в
дела и без практикуването й, няма голяма стойност. Ислямът изисква и
едното, и другото. В интерес на обществото и за предпочитане е
правенето на добри дела без вяра в бога пред вършенето на злини, но от
духовна гледна точка доброто дело, сътворено без вяра, не ще донесе
спасение в Отвъдния живот.
Ако е такова значението на делата, то важно е също така да отличим добрите от лошите. Кой да бъде критерият?
На
първо място - низпосланият закон и само той, последен съдия обаче е
собствената ни съвест. При решаването на даден проблем можем да се
позовем на кораническия текст - сами, ако сме способни да го направим,
или, ако е необходимо, с помощта на учени и специалисти. Юристът обаче
може да отговори само на основата на представените му факти; ако някои
материални факти останат скрити от него, съзнателно или не, то законът
не носи отговорност за допуснатата несправедливост. Да си припомним
великолепната къса реч на Пророка /с.а.с./, изречена от него един ден:
"Народе,
по донесените ми жалби аз отсъждам, като се опирам единствено на
фактите, които са ми съобщени; ако поради липса на пълна информация,
реша в полза на някой, който не е в правото си, нека той знае, че му
отреждам Адския огън".
Един хадис прекрасно предава тази идея накратко:
"Съветвай се със съвестта си, дори когато юристите отсъждат в твоя полза."
Да
мислиш само за себе си, това не е човешко, а присъщо за животните; да
мислиш за нуждите на другите, след като си задоволил своите, е нормално
и позволено; Коранът обаче възхвалява онези, които "предпочитат
/другите/ пред себе си, дори когато самите те са в нужда" /59:9/.
Очевидно, това е само предписание, а не задължение за средния човек.
Тоест неспазването му не го превръща в грешник. В същия ред препоръки
нека си припомним известните думи на Пророка /с.а.с./:
"Най-добрият сред хората е онзи, който прави добро на другите."
Следната покана, отправена в Свещения Коран, може да се счита за характерна за Исляма:
"И за благодатта на твоя Господ възвестявай!"
Пророка го обяснява по-ясно:
"Аллах обича да вижда в Своя раб резултата от благодеянията, които му е сторил."
Той
намеква за един от своите сподвижници, който, макар и богат, му се явил
бедно облечен. Когато Пророка /с.а.с./ го попитал защо, той му
отвърнал, че го прави не от алчност, а от благочестие, защото предпочел
нуждаещите се пред себе си. Мухаммед /с.а.с./ не одобрил направеното от
него и ограничил пожертвованията, които не трябва да надминават
определена граница, и уточнил:
"Аллах иска да вижда върху Своя раб следите от благоволението, което му е оказал."
Коранът /28:77/ добавя: "И не забравяй своя дял от земния живот" /не занемарявай делата си/.
Ислямът
не приема, че един човек може да спре да работи и да се превърне в
паразит. Напротив, трябва да използваме всичките си дарби и природни
склонности, за да се възползваме от сътвореното от Всевишния и да
печелим колкото е възможно. След като задоволим нуждите си, излишъкът
може да отиде в помощ на нуждаещите се. Пророкът /с.а.с./ недвусмислено
казва:
"По добре е родителите ви да са край вас, задоволени, отколкото да просят от другите."
Налагайки
изключително важни всекидневни духовни задължения, Ислямът ни най-малко
не изисква самолишение или доброволна бедност - напротив, Коранът
укорява подобно поведение, като казва:
"Кажи:
"Кой възбрани украсата на Аллах, която Той създаде за Своите раби, и
благата от препитанието?" Кажи: "В деня на възкресението те ще са
всецяло за онези, които вярват през земния живот." Така разясняваме
знаменията за хора знаещи." /7:32/
Някои
неща са позволени от Божия закон; въздържанието от тях не е непременно
знак за благочестивост. Благочестиво е обаче спазването на забраните,
наложени от същия закон.
Проф. Мухаммед Хамидуллах
| |
| Категория: СТАТИИ | Добавил: ikra (03.02.2010) | |
| Разгледали: 564 | Таг: |
| Всички коментари: 0 | |
