Каталог на статиите

Главна » Статии » ФЪКХ » ИСЛЯМСКО ПРАВО

СПОСОБНОСТ ДА СЕ РАЗБИРА, РАЗСЪЖДАВА И ДЕЙСТВА

Способността да се разсъждава и разбира - това е едно от великите благоволения, с които Аллах ни е дарил. Когато човек се старае да вникне и разбере нещо и използва получените знания за праведни и благородни цели, то може да бъде уверен: това е верният път... Ето защо ние се обръщаме в молитвите с молба: „...напъти ни ти по правия път...”

Способността да мислим е Божий дар. Тя е като светлина, която прави ясно кое е правилно и кое – не. Но хората сме създадени различни и способностите ни също са различни. Ако всички имахме еднакви способности за познание и разсъждение, то не би имало различни научни школи и учения. Никой не би получавал награди и признание за особени успехи на интелектуалната си дейност.

Да си припомним историята за Дауд /Давид/ и Сюлейман /Соломон/, мир на тях. И двамата са Божии пророци. Известна е забележителната история, разказана от Муслим и Бухари:

„Две жени – всяка със своето дете тръгнали на път. Върху тях се нахвърлили вълци и отнесли едното дете. Жените започнали да спорят чие дете е похитено. Тъй като не стигнали до съгласие, отишли при царя. Той бил прочут със своята мъдрост и справедливост. Изслушвайки жените, той наредил на слугата си: „Донесете ми меч. Ще разделя детето на две части. Всяка ще получи своята.” Една от жените закрещяла: „Не! Нима ще погубиш детето? Не го прави. Позволи ми да дам моята част на другата майка, само детето да остане живо!”

Соломон произнесъл своето решение: „Достойна за награда е тази, която се отказа от своята част. Детето е нейно. Тя се съгласи сама да страда, като не вижда детето си, но то да остане живо!”

„И [спомени] Дауд, и Сюлейман, които отсъдиха за нивата, в която се разпръснаха през нощта овцете на хората. И свидетелствахме Ние за присъдата им. Ние сторихме Сулайман да проумее това. И на двамата дадохме мъдрост и знание. И накарахме планините и птиците да Ни прославят заедно с Дауд. Ние направихме това.” /Свещен Коран 21:78-79/

В тези айети първото, на което следва да обърнем внимание е: „Ние сторихме Сюлейман да проумее това...” Т.е. на човека е дадена способност да разбира, разсъждава и взема решения. Това може да го отреди само Аллах.

Да умеем да разбираме е истинският смисъл на разговора, въпроса и проблема. В арабския език за това се използва думата „фехм” /разбиране/. Има още едно понятие, също в арабския език, но по-точно по отношение на способността да разбираме и разсъждаваме – това е думата „фикх”. В ислямската терминология тази дума е синоним на „ислямско право” и „ислямски закон”.

Особеността на смисъла на това понятие за мюсюлманите се състои в това, че процесът на разсъждение и приемане на решение е единен комплекс, задействащ нашите способности да мислим рационално, да разбираме със сърцето, да вземем решение и да действаме.

Думата ф и к х се среща в Корана повече от двадесет пъти. Ако анализираме в какъв смисъл се използва, ще видим, че най-рядко в простия смисъл - разбиране на нещо. Да знаем значението на дадено понятие или съдържанието на дадено указание, но без да сме изяснили смисъла или без да сме разбрали значението е все едно да останем в слепота и незнание.

В Свещения Коран се казва: „Където и да сте, смъртта ще ви догони, дори да сте във въздигнати кули. И ако ги достигне добрина, казват: "Това е от Аллах!” А ако ги сполети злина, казват: "Това е от теб [о, Мухаммад]!” Кажи: "Всичко е от Аллах.” Какво им е на тези хора, та почти не проумяват дума? Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах, а каквато и злина да те сполети, тя е от самия теб. Пратеник те изпратихме при хората. Достатъчен е Аллах за свидетел.”/4:78-79/

По времето на Пророка /с.а.с./ хората много добре са разбирали смисъла на „добро”, „лошо”, „глупаво”, „зло”... но, дали са разбирали какво стои зад тези думи, по отношение на себе си и Аллах?

Под фикх се разбира активност, развитие на личността. В резултат трябва да се направи крачка напред в посока на позитивна промяна, по-голяма близост до Бога, крачка по пътя на вярата!

Хората, които правят сами тези крачки, като естествен ход, трябва да са благодарни на Аллах за тази милост, която им е оказал.

Никой от нас не е лишен от Божията благодат, но по различен начин я възприемаме и реагираме.

Фикх наричат още мюсюлманската доктрина за правилата на поведение на мюсюлманите /юриспруденция/ и комплексът от социални норми в Исляма.

Ислямският закон, който се разбира като научна част на фикх, изхожда от това, че към всеки факт или явление трябва да подхождаме абсолютно обективно. Съществуват два подхода, които се съблюдават при прилагане на ислямския закон:

1. Разбиране на обстоятелствата. Ситуацията, за която трябва да се произнесе съждение трябва да бъде разгледана от всички страни. Трябва да се отчетат всички факти, времето, мястото, обстоятелствата на дадено събитие. Подробната информация дава възможност да се състави пълна картина, едва тогава можем да дадем разумно обяснение на произлязлото.

2. Разбиране за това, как трябва да реагираме на обстоятелствата. Какви конкретни постъпки ще бъдат правилни? Какви са исканията на Аллах, изложени в Корана и думите на Неговия Пратеник, които трябва да станат наше ръководство?

Този процес е известен като юридическа оценка – иджтихад. Ученият прилага максимум усилия, за да следва повелята на Аллах в даден случай. Такова усилие не остава без резултат.

Пророкът /с.а.с./е казал: „Ако юриста следва иджтихада и е точен, той ще получи двойна награда. Ако следва иджтихада, но не е точен – ще получи само една награда.”

/Муслим и Бухари/

Добре известни са думите на халифа Умар Бин Хаттаб: „Сравнявай делата, търси подобни по обстоятелства. Разбери в какво са еднакви и може ли да ги оприличиш едно на друго. След това се стреми да вникнеш, което ще бъде по-угодно на Аллах и от твоя гледна точка ще съответства на истината.”

Описание на подобна ситуация виждаме и в Свещения Коран, когато Юсуф неоснователно бил обвинен в непочтени намерения: „Рече [Юсуф]: "Тя ме съблазняваше.” И заяви свидетел от семейството и: "Ако ризата му е скъсана отпред, тя казва истината, а той лъже. А ако ризата му е скъсана отзад, тя лъже, а той казва истината.”

/12:26-27/

В състава на единният ислямски комплекс за социално-нормативно регулиране, юридическите норми заемат особено място. Изводите на фикх – юриспруденцията се превръщали в правило, в официална поддръжка на държавата.

Най-развитата област на фикх е правото на личен статус – съвкупност от норми, регламентиращи брачно-семейните, наследствените и някои други близки до тях отношения.

Ролята на фикх в правовата система на ислямските държави не остава неизменна. Като цяло фикх-правото не съвпада изцяло с фикх-юриспруденцията.

Шейх Салман ал-Ауда

Категория: ИСЛЯМСКО ПРАВО | Добавил: rrafi (30.03.2010)
Разгледали: 789
Всички коментари: 0
Коментари могат да добавят единствено регистрирани потребител
[ Регистрация | Вход ]