Каталог на статиите
| Главна » Статии » ФЪКХ » ИСЛЯМСКО ПРАВО |
РАЗЛИЧИЕТО НА МНЕНИЯ /ИХТИЛЯФ/ Е МИЛОСЪРДИЕ /РАХМЕТ/
В областта на ислямската юриспруденция е изключително значим приносът на Имамите Абу Ханифе, Малик, Шафии и Ахмад бин Ханбал, ръководители на четирите сунитски школи на правото. Тяхната цел не е била измяна на духа на Корана, нито на Сунната на Пророка, както твърдят някои немюсюлмани и идеологически обработени ислямски учени. Ако се запознаете внимателно с четирите фикх-школи, няма да намерите никъде различия относно усул основните принципи на Исляма /основни принципи на вярата/. Най-общо, различията се групират около фуруат /детайли, подробности/ в теологията. Именно за тези различия Посланикът на Аллах е казал: "Различните мнения /ихтилаф/ в моята умма са щастлив дар /по своята същност/”. Благодарение на този щастлив дар, съвременните мюсюлмани са получили в наследство пълен набор от закони, който да наставлява всеки отделен човек в жизнения му път. Имам Абу Ханифе (80 - 150г.) и Имам Малик Ибн Анас ( 93-179г.) са били юристи, които, в пълен смисъл на думите, са получили в наследство особеното "знание” на табиин във всичките му "аспекти” - споразумения и дискусиии. Те, както и техните предшественици, са се позовавали на основните източници на ислямското право - Коран, Сунна и мнението на Сподвижниците, особено в случаите на иджма и са се произнасяли чрез иджтихад. Спрямо Имам Абу Ханифе Имам Малик е използвал в по-голяма степен мнението на учителите. В случаи на неразрешим конфликт, или различие в мненията на Сахаба, иракските и хиджаските юристи са спазвали това, което им е казано, или това, на което са се позовавали или прилагали техните предшественици. Посещението в Мекка и Медина на Имам Абу Ханифе, заедно с известните му сподвижници - Имам Абу Юсуф и Имам Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани, и срещата им с Имам Малик и сподвижниците на Абдаллах бин Аббас, е повод за сближаването на ръководителите и учениците на двете школи. Абу Юсуф и Мухаммед бин ал-Хасан са изучили Муваттат от неговия автор - Имам Малик. Известният египетски юрист и учен Лейс бин Сад (поч. 175г.), занимавайки се с юридически дискусии, в името на благото на умма, изпратил братско послание до Имам Малик. В това послание той посочил сериозни аргументи срещу мнението на Имам Малик, който се придържал стриктно към амал ахл ал-Мадина, а именно, че обичаят на хората от Медина е основният критерий, който трябва да се прилага и спазва. В качеството на юриспруденция по тези въпроси била написана книгата на Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани, ученикът на Имам Абу Ханифе. Разривът бил прекратен от Имам Шафии ( 150-204г.). Той посетил Ирак и след като се запознал с разминаванията, в мненията на иракците и хиджасците, написал "Ал-Рисала”. В книгата си той е посочил недостатъците и слабостите в правното мислене на юристите, негови съвременници, подчертал е изключителната приоритетност на основанията на Корана, Сунна, окончателно иджма на мюсюлмански юристи и съответен кийас, като основни източници на Право, и е изключил произволни съждения /т.е. истихсан/, местни и частични споразумения, недостоверни разкази и необосновани обичаи / например, обичаите на хората от Медина. Така "Рисала” на Шафии извежда юристите от сферата на подробностите /фуруат/ в сферата на основните понятия и създава науката усул ал-фикх /юриспруденция/, основата на успешното и систематично развитие на Шериата. Така е постигнат благотворен резултат, благодарение на обединените усилия на тримата имами. Успоредно с работата на Шафии по систематизацията на юриспруденцията се е извършвала и изследователска работа по събиране на предания, в различни области, и разделяне на приемливите разкази от неприемливите. Имам Ахмад бин Ханбал (164-241г.), четвъртият ръководител на школа и юрист, е обобщил научните си изследвания в книгата "Муснад”, най-обширният труд върху Сунна. В работата си той се е придържал строго към Корана, Сунна и процеса иджтихад , без значение броят на разказалите, мненията на Сподвижниците и последователите. Обичта и уважението между тези юристи са били толкова големи, че те са се посещавали един друг, и са се учили един от друг. Въпреки различията, в някои от вижданията им, те са поддържали братството и приятелството помежду си. Имам Абу Ханифе е посещавал уроците на Имам Малик, който бил 13 години по-млад от него. Имам Малик изразявал своята почит към него и му отстъпвал първенството. Имам Мухаммед бин ал-Хасан, известният ученик на Имам Абу Ханифе, след смъртта на своя учител отишъл в Медина и изучавал три години "Ал-Муватта” при Имам Малик. Имам Малик и Имам Абу Ханифе са изучавали хадисите при Имам Мухаммед бин Шихаба ал-Зухри, а учителят Зухри не считал за недостойно да се учи от своя ученик - Имам Малик. Имам Джафар ал-Саддик (поч. 198г.) е бил учител и на Имам Абу Ханифе и на Имам Малик. Двамата имами са се обучавали и при известния учен-табиин Мухаммед бин ал-Мункадира ал-Мадани (поч. 131г.). Великите имами са се отнасяли с такава обич и уважение помежду си, че по-възрастният Имам Абу Ханифе посещавал лекциите на Имам Малик, особено когато бил диктуван хадис. Имам Шафии също е започнал изучаването на хадисите под ръководството на Имам Малик. В отговор на въпрос за Имам Малик, Имам Шафии е казал: ”В Хиджаз не би съществувала наука за хадисите, ако ги нямаше Имам Малик и Суфян бин Уйайа.” А за "Ал-Муватта” на Имам Малик той е казал: ”На земята няма книга, по-близка до Корана, от книгата на Малик.” Имам Шафии разказва, на един ханефитските имами, за собственото си усещане за низпослано откровение, когато имам Мухаммед бин ал-Хасан, ученик на Абу Ханифе, обсъждал какъвто и да е юридически въпрос. Обикновено Мухаммед бин ал-Хасан записвал своите лекции. Имам Мухаммед също се отнасял с голямо уважение към Имам Шафии. Веднъж, по пътя към двореца на Харун ал-Рашид, той срещнал Имам Шафии. Имам Мухаммед слезнал от коня и изпратил слугата си да съобщи на халифа, че този ден няма да присъства в двореца. Имам Шафии настоявал той да отиде в двореца и да се срещнат на следващия ден, а Имам Мухаммед отговорил, че за него отиването му в двореца не е от такова голямо значение, колкото срещата му с него. Имам Шафии и Имам Мухаммед обикновено организирали дебати /маназират/ помежду си. По някои пунктове били на единодушно мнение, а по други - не, което е признак на истинска научна дискусия - разпространен обичай в онези дни. По такъв начин, при Йаха бин Саид ал-Каттан, известният ученик на Имам Абу Ханифе, е изучавал хадис и Имам Ахмад бин Ханбал. Разказват, че задавайки въпроси, и от уважение към учителя, Имам Ахмад е стоял от времето за молитва аср до времето за молитва магриб /залез/. Обикновено за своя учител Имам Ахмад е казвал, че не познава друг, който да прилича на него. Taka e говорил Имам Ахмад бин Ханбал и за Абдаллах бин ал-Мубарак, друг ученик на Абу Ханифе, а именно, че от това време няма друг учен, който дори да се е опитал да положи толкова усилия, за усвояване на знания за хадисите, колкото е положил Абдаллах бин ал-Мубарак. Хатиб ал-Багдади, известен историк, ни предава думите на Имам Ахмад бин Ханбал, който е казал, че когато пожелал да изучи науката за хадисите, то най-напред се обърнал към Имам Абу Юсуф, другия ученик на Имам Абу Ханифе. Той е разказал много хадиси, чути от устата на Абу Юсуф. Приведените по-горе примери показват, че всички имами са били един на друг учители и ученици, работейки в името на общата цел - разпространяване на своите знания за Шериата за благото на потомците. Съкровището от знания, което те са ни оставили, напътства уммата и днес, и така ще бъде във всички времена. | |
| Категория: ИСЛЯМСКО ПРАВО | Добавил: ibnihaldun (02.06.2010) | |
| Разгледали: 803 |
| Всички коментари: 0 | |
