Истините първо се откриват, а след това се прилагат в живота. Не е достатъчно да знаем за една истина. По-важно е да живеем с тази истина, т.е. да я изпълняваме. За тези, които се задоволяват само със знание, а не изпълняват, Създателят ни повелява в Свещения Коран така: "Вие призовавате хората да правят добрини, а защо забравяте собствените си души?"

За тези, които се задоволяват само със знания, без да ги прилагат, се казва: "И дяволът беше учен и знаещ. Даже проповядваше измежду ангелите. Но дойде време, когато той не приложи знанията си в действия и не се спаси от това да бъде сред неверниците."

Един ислямски учен определя тези, които знаят и изпълняват, и тези, които знаят и не изпълняват, като овцата и птицата. Хранейки се, овцата най-напред храни себе си, обработва храната и дава мляко на рожбата си. Това мляко е чисто и безвредно и за двете. Но храната, която приема птицата, я дава на малките си, като я повръща, без да я преработи, като по този начин може да навреди на рожбите си.

Това е причината Бедиуззаман Саид Нурси да каже:

- Знаещият и изпълняващият религиозен водач е като овцата, а не като птицата. Овцата дава мляко на рожбата си, а птицата повръщаното.

Приемайки това, големият учен Мансур ибн Аммар ни посочва някои правила, които ще ни послужат да спечелим задоволството на Всевишния. Ето част от тях:

1. Който гледа собствените си недостатъци, няма време за недостатъците на останалите.

2. Който копае яма за своя брат мюсюлманин, самият той пада в нея.

3. Който засрами другиго с даден недостатък, рано или късно и той ще бъде засрамен със същия недостатък.

4. Който съблече дрехите на набожността (таква), то нищо не би могло да го предпази.

5. Който мисли за благодеянията и благата, дадени му от Всевишния, не го привличат благата, дадени на другите. Но ако забрави за дадените му блага, започва да завижда на останалите.

6. Който покаже недостатъците на някого, един ден и неговите недостатъци ще бъдат показани.

7. Който се досеща за собствените си грешки, той не вижда грешките на останалите. Ако забрави за собствените си грешки, започва да гледа грешките на останалите и да ги злепоставя.

8. Който се смята за много умен и не се допитва до никого, то прави неща, които и най-глупавият не би направил.

9. Който не счита себе си за много умен, като обсъжда нещата с обкръжението си, то Всевишният Аллах го вдъхновява за незнайни от него неща и го прави по-умен и от учените.

10. Който дружи с лоши приятели и той се счита за такъв. Добрият нрав не предпазва човека от лоши приятели.

11. Който мисли за миналото с търпение, мисли предпазливо за бъдещето.

12. Който е горделив сред обкръжението си, Аллах го унизява, а който е смирен, Аллах го въздига.

13. Който приеме не на сериозно религията, ще бъде приеман сякаш е паднал в мръсна кал. Ако опознае святото в религията, ще бъде уважаван.

14. Който смята богатството на другите за позволено и свое, той цял живот остава беден и унизен.

15. Справедливостта и неправдата са два противоположни пътя. Този, който тръгне по единия, несъмнено ще обърне гръб на другия.

Да, всеизвестна е фразата:

- Думите на учените, могъществото на думите.