"И да погледне човекът от какво бе сътворен! Бе сътворен от изтласкваща се вода, която излиза измежду гръбнака и ребрата.”                                  

                                                                          /Ат-Тарик: 5-7/

      Ние, които сме сътворени с мъдростта на Всевишният Аллах от капчица семе, дали знаем с каква цел сме сътворени? Ако до сега не ни е идвало на ум да се замислим върху този въпрос, то нека го направим в този момент – преди  да е станало твърде късно! Дали ние сме създадени за игра и забавление? Или пък сме изпратени на този свят с определена цел?

      Всевишният Аллах не оставя без отговор нашите въпроси:

      "Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да ми служат. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят.”

                                                                    /Аз-Зариат: 56-57/

      "Ние сторихме това, което е на земята, да е нейна украса, за да ги изпитаме кой от тях е по-добър по деяние.”

                                                                               /Ал-Кехф: 7/

      "И не сътворихме Ние небето и земята, и всичко между тях напразно, както си мислят неверниците. Горко на неверниците от Огъня!”         

  /Сад: 27/

       "Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?”

                                                                        /Ал-Къямет: 36/

      "Той е, Който сътвори смъртта и живота, за да ви изпита кой от вас е по-добър в делата. Той е Всемогъщия, Опрощаващия.”

                                                                               /Ал-Мулк: 2/

      "И не сътворихме напразно небесата и земята, и всичко между тях. Сътворихме ги само с мъдрост. Ала повечето от тях не знаят.”

                                                                      /Ад-Духан: 38-39/

      В тази връзка биха могли да се споменат още много цитати от Свещения Коран, но тези са достатъчни, за да отговорят на нашите въпроси.

      Както се вижда, целта на живота за нас хората е да правим ибадет, т.е. да служим на Всевишния Аллах.

      Добре, а на кого сме служили ние до сега? Нима на ненаситната ни душа? На някой партиен лидер? На някой "шейх” или "ходжа”, за когото сме готови да направим всичко, което ни заповяда? Или пък на нещата, които са се превърнали в цели на нашият живот – пари, богатство, имоти, стоки, длъжности, забавления?...

      Ако казваме "Елхамдюлиллях - мюсюлмани сме и обичаме Аллах”, а всъщност служим на тези неща и цял живот ги преследваме, продаваме Свещения Коран за мимолетните земни неща, то ние не сме раби на Аллах, а сме станали подвластни на тях и се превръщаме постепенно в техни роби!

      Ако някой мисли обратното на това, то той е в голяма заблуда!

      Хората казват, че "Всяко нещо си има своята цена.” Цената за спасението на нашата душа е да служим на Всевишният Аллах – Господа на световете, Владетеля на Съдния ден, Който ни възпитава и ни показва   правия път.

      Ако нещата, които Всевишният Аллах е създал са ни по-любими от самия Него и са пречка да четем Неговата Свещена Книга, и да живеем живот, какъвто Той ни е предписал – в такъв случай съжалявам, но ние сме мюсюлмани само на думи!

      Мюсюлманинът е  човек, който се подчинява на Аллах, старае се да възвеличава Неговите айети, който е обрекъл своя имот  и душа за Него.

      В следващите айети са споменати някои специфичности и само онзи, който ги притежава ще се спаси от загуба на този свят и в отвъдния:

      "Кълна се в следобеда – човекът е в загуба, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението.”

                                                                              /Ал-Аср: 1-3/

      Както ясно се вижда, след вярата непременно следват праведните дела. Тук няма да се впускам в разяснение кои дела са праведни, защото в друга статия е разяснено на дълго и на широко за тях, и който желае може да получи информация от там. Когато спазим предписаните ни неща, ще бъдем раби на Аллах. В противен случай, всичките дела, които вършим ще бъдат като "разпръсната от вятъра пепел.”

      Много хора от нашето общество се самозалъгват, като вярват, че най-важното нещо, е да бъде чисто сърцето на човек. Но нека да знаят, че човек може да се пречисти само, като спазва Книгата на Аллах, а не както си въобразяват – да живеят разкрепостено, да угаждат на своите страсти, да ядат и пият от харама /забраненото/ – и по този начин да пречистват своите сърца!

      Всевишният Аллах казва в Свещения Коран:

      "Аллах ще въведе онези, които вярват и вършат праведни дела, в Градините, сред които реки текат. А неверниците се наслаждават и ядат, както добитъкът яде. И Огънят ще им е обиталище.”

                                                                         /Мухаммед: 12/

      Ето това е краят за отричащите, които вярват, че не са създадени с някаква цел, и че са без надзор. Нека Аллах да ни пази от мъките в Съдния ден!

      Добре научете целта за нашето сътворяване – служба към Всевишния Аллах, и нека заедно да се впуснем в надпревара за нейното изпълнение, преди да е станало твърде късно. Ако питате "как мога да стана раб на Аллах и да се спася от мъките на Огъня?” – прочетете Свещения Коран и ще намерите отговор на вашите въпроси. Може би до сега да не сте изпитали любопитство да отворите и прочетете Свещената Книга, която е универсален пътепоказател. Направете го сега и знайте че: "На Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.”

      Всевишният Аллах казва:

      "Нима ще сторим онези, които вярват и вършат праведни дела, да са като сеещите развала по земята? И нима ще сторим богобоязливите да са като разпътните?”

/Сад: 28/