Говеенето представлява уникална морална и духовна характеристика на Исляма. Научната формулировка го определя като пълно въздържане от храна, напитки, съвокупление и пушене от появата на зората до залез слънце по време на Рамадан, деветия месец от ислямската година. Но ако се ограничим само в това научно определение, ще допуснем голяма грешка.

С въвеждането на тази несравнима традиция Ислямът е засадил вечнорастящото дърво на безграничната добродетел и безценни плодове. Ето защо е необходимо да се разясни духовното значение на ислямското говеене:

- Говеенето учи човека на искрена любов, защото когато той говее, прави това от дълбока любов към Всевишния Аллах. А този, който истински обича Аллах, е човек, който наистина знае какво е любов.

- Говеенето дава на човека съзидателно чувство на надежда и оптимистичен поглед върху живота, защото когато говее, той възнамерява да спечели неговото одобрение и така търси Неговата милост.