Мюсюлманите всяка година постим в продължение на един месец - през месец Рамадан (според Ислямския календар). Но успяваме ли да се възползваме пълноценно от това постене?

Месец Рамадан е най-важния в календара ни, той е голям дар от Всевишния към нас в много аспекти.

Във възходите и паденията, бележещи живота ни, той ни издига като личности, облагородява ни както индивидуално, така и колективно.

Подобно на пролетта, през която сухата трева се връща към живота и цветята разцъфтяват, така е и с нас през този месец.

Делата ни не трябва да са просто един ритуал, а продиктувани от посланието на месец Рамадан.

Днес сякаш мъдростта е потънала някъде и е загубила истинското си значение. Най-важното от тези послания е, че ние не сме само тяло, а носим и душа. Онова, което ни оформя, като човешки същества, е именно душата. Това е толкова просто и фамилиарно, но ние можем да го осъзнаем само след като разберем, че съвременното материалистично хеданостично (преследващо насладите) общество, в което живеем, не е в контраст с посланието на месец Рамадан. Според него тялото е всичко и единственото, на което се обръща внимание е задоволяването на апетита му. От тук произхожда и безкрайния ламтеж към материалните блага, които нямат насита. Затова и се създава огромен хаос и потисничество, като човек приравнява робството със свободата и възприема това бедствие като прогрес, затъвайки с всяка крачка в тинята.

Именно Рамадан ни освобождава от всичко това, тук е мощното му послание, гласящо, че душата е въздигната на пиедестал, а не тялото. Отърсете се от погрешната представа на материализма! Нека изключим телевизора и музикалния канал, да се сбогуваме с фалшивите си копнежи и да преоткрием себе си. Нека потърсим истинското си Аз, някъде скрито дълбоко в нас и да посветим времето си в четене на Коран, молитви и общуване с Аллах! Също така, трябва да подредим приоритетите си в живота и да изберем правилната му посока, заздравявайки връзката си със Създателя.

В последният ден на месец Шаабан, точно преди да настъпи месец Рамадан, Пророкът Мухаммед (с.а.с.) е изнесъл хутбе, в което се говори как да се подготвим за посрещането му. Ето и част от него:

"О, хора! Велик месец наближава, Свещен месец. Аллах ви е предписал да постите всеки ден и да кланяте допълнително през нощта. Който иска да се доближи по-близо до Аллах, нека извършва допълнителни ибадети и ще получи награда, все едно че е изпълнявал задължителните такива. А който извърши фарзовете, севабът му ще се равнява на седемдесет такива. Това е също така и месецът на търпението,  добродетелността и милостинята; месец, през който препитанието се увеличава. Онзи, който е дал храна на постещ, за да развали оруча си, греховете му ще бъдат опростени и ще бъде спасен от Огъня на Ада. А наградата му ще е същата като на говеещия."

Бих искал да обобщя най-важните моменти от речта на Пророка (с.а.с.).

Първото е, че Рамадан е месецът на търпението или сабр, макар, че сабр не означава само търпение, а също и отстояване и предпазване от греховете и изкушенията, с които неизбежно се сблъскваме. Лишаването от храна и питие е също част от това. А какво да кажем за предпазването на очите, ушите, езиците и ръцете?  Те пак са един вид сабр.

Рамадан изисква сабр в пълния смисъл на думата, изграждайки ни като по-благородни същества.

Най-важната част от него е Итикаф, отделянето на вярващия в джамията за извършване на повече допълнителни богоугодни дела като молитви и споменаване на Аллах - зикр. Именно така може да се почувства напълно духът на Рамадан и близостта ни с нашия Господ.

Но това съвсем не означава, че ако някой се нуждае от помощ, ние няма да му я дадем, само затова, че правим Итикаф. Красноречив е примерът с Абдуллах Ибн Аббас, който извършвал Итикаф в джамията, но един човек дошъл и седнал тихо. Разбирайки, че нещо го тревожи, Ибн Аббас го попитал за причината. Узнавайки я, напуснал джамията, за да му помогне.

Със сигурност си мислим, че този акт е анулирал Итикафа му, но според хадис онзи, който помогне на своя събрат в тежко положение, ще получи награда за десет години, в които все едно, че е извършвал Итикаф.

И ето, че е време и за втория момент от речта, а именно - Рамадан е месецът на добротата и милосърдието. Нека си припомним онези по целия свят, които са в беда и грижи и  които се нуждаят от подкрепата ни.

За съжаление днес сме свидетели на съвсем различно разбиране за този месец сред мюсюлманите - това е времето за празненства, шопинг, гала вечери в луксозни ресторанти, забавления и естествено клюки. Много хора стоят през нощта, не за да извършват ибадет, а за да гледат телевизия или да пазаруват по моловете. За съжаление Рамадан се е превърнал от месец на постенето в такъв на забавата.

Никой не може да ни отнеме нашия свещен месец, ние просто трябва да си го подарим на себе си, пречиствайки душите и съзнанието си.

-----------------------------------------------

Честит Месец Рамадан!

-----------------------