Човешката същност е създадена така, че е склонна да върши и лоши, и добри неща. Всеки човек може да съгреши или да върши добрини. Грешките са продиктувани от страстите, а благодеянията са желани от сърцето на човек. Ако вярата на човека е силна, тя помага на душата, ако е слаба - самолюбието надделява.
Но колкото и вярата на човека да е силна, все пак сме хора и сме склонни към прегрешения. Няма безгрешни хора.

Ала трябва да се обърне внимание на следното: дали грешките или благодеянията на човек са повече? Дали искреността в богослуженето е повече? Дали извършваме грешки от време на време, или те са станали част от нашето ежедневие? Това е въпросът, на който трябва да отговорим.

Ако благодеянията, служенето на Всевишния (ибадет) е повече, човек ще се спаси. Ако той не се съобразява какво прави, не спазва забраните на Всевишния, то несъмнено човек е загубен.

Първата работа на такива хора, които са обладани от дявола, които вършат грехове, е да се покаят (тевбе), да направят тевбе и повече да не извършват тези грехове. Всевишния Аллах ще приеме техните искрени покаяния и се надяваме, че ще им отреди праведен живот. По този начин те ще намерят истинско щастие и благополучие.

Но за съжаление повечето хора, мислейки за многото си грехове, смятат, че покаянията им няма да се приемат, че няма да успеят да се спасят от своите пороци.
Хората изпадат в такова положение не заради греховете си, а заради безнадеждната ситуация, в която сами се поставят. Отчаянието в такива случаи прави тяхното спасение немислимо.

А всъщност не е така. Няма грях, който Всевишния да не опрости, и няма покаяние, което Аллах да не приеме. Достатъчно е грешникът да се разкайва искрено, с цялата си душа.

Вахши, съзнавайки извършеното престъпление, избягал и се скрил в пустинята. След известно време дошъл при Пророка Мухаммед и му казал:
- Мухаммед, искам да приема святата религия, но знамението: "Този, който се моли на идоли, който прелюбодейства и който убива, ще бъде в Ада", ме спира и смятам, че покаянието (тевбето) ми няма да се приеме.

Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, му отговорил:
- Прав си. Този, който върши това, ще бъде в Ада, но това ще бъде така, ако не се покаеш за извършеното. Аллах опрощава тези, които се покаят искрено. Този, който се покае, сякаш не е извършвал грях.

След като Всевишния Аллах повелява така, след като Пророка ни напътства, защо изпадаме в отчаяние и защо се страхуваме да се покаем?

Един човек дошъл при Хазрети Али, Аллах да е доволен от него, и го попитал:
- Аз имам много грехове, какво да правя?
Отговорил му:
- Покайвай се за грешките си!
- Отново извършвам същите грешки, какво да правя?
- Отново направи тевбе, опитай се да не ги вършиш повече.
- Докога да правя това?
- Докато победиш дявола и докато не извършваш вече тези грехове.
Покаянията си имат степени. Най-малката степен е, когато си спомниш за грешките, да се натъжаваш. Този, който се натъжава за греховете си, ще се спаси. Защото тази тъга е първата стъпка към покаянието.

По-лошото е, когато човек не се натъжава, спомняйки си за извършените грехове. Затова човек, попаднал в такава ситуация, трябва незабавно да се опомни, да слуша поучителни напътствия, да чете религиозни книги.

Във връзка с това Пророкът Мухаммед повелява:
- Както човек се радва на извършените благодеяния, така трябва да се натъжава за греховете си.

Разбираме, че не трябва да подценяваме дори малките грешки. Защото това подценяване води до повтаряне на същите грехове. Пътят за тяхното опрощение е покаянието (тевбе).

Из "ЗЛАТНИ СТРАНИЦИ ОТ ИСЛЯМСКАТА ИСТОРИЯ"

Ахмед Шахин